Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
Това е истина и аз го излях наведнъж, изплюх го в първите няколко минути на срещата ни. Бях готова да го кажа, очаквах някого, с когото мога да го споделя. Но не трябваше да е той. Камал ме слушаше внимателно, ясните му кехлибарени очи гледаха в моите, седеше със скръстени ръце, без да помръдва. Не отмести поглед от мен, не си водеше бележки. Просто слушаше. Накрая кимна леко и каза:
– Искате да поемете отговорност за действията си, но ви е трудно, защото не си спомняте, така ли е?
– Да, точно така.
– Но как поемаме отговорност? Можем да се извиним, дори и да не си спомняме стореното. Това не значи, че нашето извинение и чувствата, породили желанието да го направим, не са искрени.
– Но аз искам да го усетя. Искам да се почувствам... по-зле.
Искането ми е странно, но мисля за това непрекъснато. Не се чувствам достатъчно зле. Знам за какво съм отговорна, знам какви ужасни неща съм направила, дори и да помня подробности, но се чувствам дистанцирана от всичко това. Сякаш някой друг го е направил.
– Смятате, че трябва да се чувствате по-зле за постъпките си? И това е така, защото не се чувствате достатъчно виновна за грешките си?
– Да.
Камал поклати глава.
– Рейчъл, каза ми, че си изгубила семейството и работата си. Това не е ли достатъчно наказание?
Поклатих глава.
Той се облегна на стола.
– Предполагам, че ти е било доста трудно.
– Не е така.
– Добре. Можем ли да се върнем малко назад? Във времето, когато се е появил проблемът? Каза, че е било преди... четири години? Разкажи малко за онзи период.
Вътрешно се противопоставих. Мекотата на гласа и очите му не ме бяха приспали напълно. Не бях дотолкова безнадеждна. Нямах намерение да му казвам цялата истина. Нямах намерение да му признавам колко копнеех за бебе. Казах му, че бракът ми се разпадна, че изпаднах в депресия и винаги съм обичала да пия, но тогава нещата просто излязоха от контрол.
– Бракът ти се разпадна и ти напусна съпруга си или... той те напусна? Или го решихте заедно?
– Той си намери любовница – признах аз. – Срещна друга жена и се влюби в нея. – Той кимна и зачака да продължа. – Но вината не беше негова. Моя беше.
– Защо мислиш така?
– Ами... започнах да пия преди...
– Значи връзката на мъжа ти не е била причина за пиенето?
– Не. Вече бях започнала и това го побъркваше. Той спря...
Камал зачака, не ме подкани да продължа, седеше и чакаше да изкажа думите на глас.
– Спря да ме обича – довърших тихо.
Бях си обещала да не плача пред него. Не знам защо, но не успях да се сдържа. Не биваше да говоря за истинските си проблеми. Трябваше да отида при него с напълно измислена история, да бъда въображаема личност. Трябваше да се подготвя по-добре.
Толкова се мразя, защото допуснах да повярвам, че наистина го е грижа за мен! Защото ме гледаше, сякаш наистина разбираше, а не със съжаление. Като че ли искаше най-искрено да ми помогне.
– Значи, пиенето е започнало преди бракът ти да се разпадне. Мислиш ли, че можеш да определиш точния момент? Защото много хора не могат. Те виждат само общата тенденция към пълната депресия или пълната зависимост от алкохол, наркотици или нещо друго. Имаше ли някакъв специален момент при теб? Тежка загуба или нещо подобно?
Поклатих глава и се свих на стола. Нямах намерение да му казвам нищо. Щях да го задържа за себе си.
Той изчака няколко секунди, после хвърли бърз поглед към часовника на бюрото си.
– Нищо, ще продължим следващия път – каза той, усмихна ми се и аз изстинах.
Всичко в него е топло – ръцете, очите, гласа – всичко, освен усмивката. Когато открие зъбите си, виждаш скрития в него убиец. Със стегнат на топка стомах и подскачащ до небесата пулс напуснах кабинета му, без да приема протегнатата му ръка. Не можех да понеса докосването му.
Сега разбирам всичко. Виждам какво е намерила Меган в него и тук не става дума само за обезоръжаващо красивата му външност. Той е спокоен, уверен в себе си, излъчва търпение и добрина. Невинен и доверчив или просто разтревожен човек не би могъл да види другото, не би могъл да види, че под вежливата маска се крие вълк. Сега разбирам. Близо час бях напълно омагьосана от него. Разтворих душата си, защото забравих с кого си имам работа. Предадох Скот, предадох Меган и се чувствам виновна заради това.
Но най-вече се чувствам виновна, защото искам да се върна в онзи кабинет.
7 август 2013, сряда
Сутрин
Отново сънувах онзи сън, в който съм направила нещо лошо, всички са против мен и застават на страната на Том. А аз не мога нито да им обясня, нито да се извиня, защото не знам за какво става дума. Но някъде между съня и пълното събуждане си спомням един истински скандал. Беше преди много време – четири години, – след като нашият пръв и единствен опит за ин витро се провали и аз поисках да пробваме пак. Том ми каза, че нямаме нужните пари, и аз не го поставих под съмнение. Знаех, че ги нямаме – имахме голяма ипотека, а той трябваше да изплаща и дългове заради лош бизнес, за който баща му го бе убедил да изтегли заем.