Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Аха, от години се опитвам да се намърдам в гащите й. Просто не иска да го направи.
- На мен ли го казваш? - съгласи се Джейсън.
- Престанете и двамата, веднага - заявих.
Те се разсмяха, и смехът и на двамата толкова си приличаше, че беше малко изнервящо.
- Знам, че имаш право да го упълномощаваш, но съм наясно какъв е г-н Шулер и къде е живее основно. - Зербровски се наведе близо до нас, така че да не чуе друг. -Долф ще ме убие, ако го допусна до местопрестъплението.
- Хвани ме, ако припадна, и той може да остане тук.
- Да припаднеш - повтори Зербровски - шегуваш се, нали?
- Ще ми се да се шегувах. - Вече се държах с две ръце за раменете на Джейсън и се борех да не залитам на високите си токове.
- Долф каза, че си съобщила, че ти е зле. Знаел ли е колко ти е зле?
- Не изглеждаше да го интересува, само искаше да се докарам задника до тук.
Зербровски се намръщи.
- Ако е бил наясно, че си толкова зле, нямаше да настоява.
- Удобно е да си мислиш така - отвърнах.
Усещах как кръвта се отцежда от лицето ми. Имах нужда да седна, скоро, само за няколко минути.
- Бих попитал дали е грип, но видях превръзките на шията ти. Какво го е направило?
- Вампир - отговорих.
- Искаш ли да съобщиш за престъпление?
- Проблемът е решен.
- Очистила си го?
Погледнах го през тъмните стъкла на очилата.
- Наистина трябва да седна за няколко минути, Зербровски, и знаеш, че не бих молила, ако не се налагаше.
Той ми предложи ръката си.
- Ще те придружа, но Шулер не може да дойде. - Той погледна Джейсън. -Съжалявам, човек.
Джейсън сви рамене.
- Няма проблем, наистина ме бива да се забавлявам сам.
- Дръж се прилично - казах.
Той се ухили.
- Не го ли правя винаги?
Бих останала, за да го накарам да ми обещае, че ще бъде добър, но имах сили само колкото да вляза в къщата и да седна, преди краката ми да подадат. Оставих полицейските служители и спешните екипи на милостта на Джейсън. Нямаше да направи нещо лошо, само щеше да досажда.
Спънах се на стълбите, които се изкачваха към малка предна веранда. Ако
Зербровски не ме беше уловил, щях да падна.
- Господи, Анита, трябваше да си в леглото.
- И аз това казах на Долф.
Той ми помогна да мина през вратата и ми намери малък стол с изправена облегалка в коридора.
- Ще кажа на Долф колко си зле и ще оставя хлапето да те заведе вкъщи.
- Не - възразих, макар че облегнах челото си на коленете, докато светът около мен стана стабилен.
- Господи, Анита, инат си като него. Долф не приема „не" за отговор, така че си измъкваш задника от леглото и се довличаш до тук. Ще те пратя да си ходиш и ще поема гнева на
Долф, но неееее, ще му покажеш, че си точно толкова инат и вироглава, колкото е и той. Да не би да възнамеряваш да припаднеш в ръцете му? Така наистина ще му дадеш да се разбере.
- Млъкни, Зербровски.
- Добре, поседни тук за няколко минути. Ще се върна да те проверя, и ще те придружа през местопрестъплението. Но се държиш глупаво.
Проговорих с лице все още в скута ми.
- Ако на Долф му беше зле, пак щеше да е тук.
- Това не доказва, че си права, Анита, а само, че и двамата сте глупави.
С тази реплика си тръгна и влезе навътре в къщата. Беше добре, че тръгна, защото дори и ако някой ми беше опрял пистолет в челото, нямаше да мога да споря с него.
18
Когато Зербровски ме заведе в стаята за пръв път, си помислих: „Някакъв човек лети до тази стена". Изглеждаше сякаш се носи във въздуха. Знаех, че това не е истина, но само за момент очите ми, разумът ми, се опитаха да го превърнат в истина. След това видях тъмните очертания там, където кръвта бе засъхнала върху тялото. Изглеждаше, че по него е било стреляно, много, и е кървял, но куршумите не биха могли да го държат прикачен за стената.
Странно, но не се чувствах отпаднала, или замаяна, или нещо подобно. Усещах се лека и дистанцирана, и по-здрава, отколкото се бях чувствала от часове.
Продължих да вървя към мъжа на стената. Ръката на Зербровски се изплъзна от моята, но аз бях стабилна на високите си токове и мекия килим.
Сигурно съм била почти под тялото, преди очите ми да успеят да осмислят гледката, и дори тогава щеше да ми се наложи да попитам човек, който разбира от инструменти, дали съм права.
Сякаш някой беше взел пистолет за пирони, от тези с индустриален размер, и беше заковал мъжа за стената. Раменете му бяха на около 2.50 метра над пода, така че или е използвана подвижна стълба, или убиецът е бил почти 2 метра висок.