Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
Кореспондентът: — Как по-точно? И то тъкмо срещу Тото.
Валери: — Много просто: аз съм кандидат-майстор на спорта по шахмат и владея повечето от горепосочените комбинации.
Кореспондентът: — И накрая какво ще кажете за ендшпилните маншове?
Валери: — Ендншпилът е заключителната фаза на играта, когато върху таблото остават съвсем малко фигури. Това са минутите, когато борецът се стреми с всички сили да матира противника, тоест да залепи плещите му на тепиха. За съжаление трима от нас не удържаха и паднаха, в това число и аз. Но, повтарям — по точки!
Кореспондентът: — Причините за този резултат?
Валери: — Изпаднахме в цайтнот.
Кореспондентът: — Не ви разбирам.
Валери: — Ами… как да ви обясня… но между нас да си остане: ние, абдулабайците, ядохме прекадено много луканка и мед.
Кореспондентът: — Защо?
Валери: — За да качим категориите си. Но ние май преядохме и…
Кореспондентът: — Разбирам. Но да оставим тази дреболия настрана. Още един последен въпрос: на времето вие заявихте на всеуслушание, че жестоко ще отмъстите на Тото. Държите ли още на тази клетва?
Валери: — Не си спомням такова нещо…
Кореспондентът: — Благодаря ви за откровените отговори.
Турнирът. Втори кръг — шахматът
В дванайсет и половина бе дадена обедна пауза. Хората се разположиха по поляните, развързаха бохчи и торби и цялата околност замириса на агнешко печено, пресен чесън и сливова ракия, с която този край законно се гордее.
След няколко наздравици настроението се повиши, а интересът към предстоящите шахматни срещи нарасна до пукване. Та през първата част на турнира се бе случило немислимото: върху тепиха — шахматистите бяха удържали стремителния напор на борците и излязоха с чест от битката: само три загуби, шест равни и даже една победа — на Белия облак! Резултат 6:4 за „Дан Колов“.
Такъв резултат не бе очаквал и най-оптимистичният привърженик на шахматистите. Даже великият черен войвода Тото Тотото не можа да тушира Валери и го победи само с няколко точки!
Наистина много зрители хвърляха сянка върху съдийството на Пепи, твърдейки, че той си затварял очите пред явни нарушения на абдулабайците и че победата на Белия облак била постигната с неговата активна помощ… Но хайде да не говорим за това!
И колкото повече ракия се изпиваше, толкова повече страстите се разгаряха. От черга на черга, от одеяло на одеяло се подхвърляха остри реплики, закани, подигравки. На едно място се стигна дори до юмручна разправа, та трябваше да се намесят шерифите и да поохладят разгорещените глави.
Междувременно скамейките и столовете бяха преместени сред развалините на Улпия Термалия, а десетте шахматни табла поставени върху саркофази и надгробни камъни.
В 13:30 главният съдия даде сигнал, хората заприбираха бохчи и торби и се прехвърлиха към новия плацдарм. Двойките, на които предстоеше да се сразят върху черно-белите квадрати, бяха вече там.
Пепи свирна. Настъпи тишина. Играчите впиха очи във фигурите. Зрителите — в играчите.
Валери вдигна грабливо десница. Пепи пусна часовниците.
— Напррред! — прозвуча бойният призив на Лори.
Валери премести напред царската пешка.
Два часа по-късно часовниците бяха спрени.
Ето как войводата на „Дан Колов“ коментира този втори кръг от турнира пред кореспондента на вестник „Термалия“.
Кореспондентът: — Вашата оценка на шахматните срещи?
Тото: — А бе, за малко да направим на будалайците безпощадни тушове по всички табла, ама тоя перко Пепи, дето е ужким главен съдия и дето все много знае, удари гонга и така ги спаси от фатално поражение.
Кореспондентът: — Вие загубихте от прочутия кандидат-майстор Валери чак на 108-ия ход.
Тото: — Ами да, виновен е пак тоя Пепи. Ако не беше той, Валери на куково лято щеше да се отърве от моята фатка. Царят му беше паднал в партер и моят тур го беше хванал в безвъзвратен външен нелсон по четвъртия хоризонтал. И таман да му направя туш с офицера, аз случайно пипнах една пешка и тогава Пепи свирна с пищялката и каза, че ужким не било честно, и ме накара да играя с тая пешка и така Валери се измъкна от нелсона и накрая ме победи, ама нищо.
Кореспондентът: — Значи, вина носи съдията?
Тото: — Е, не само той… Ами папагалът, дето непрекъснато ме объркваше с обидни думи, като „турррук“ и други такива, и подсказваше на будалайците. Няма какво, ще му откъсна човката!