Рицарят на Бялата дама

Валери: — Както във всяка шахматна партия, така и в срещите по борба се различават три стадия, разделени в три манша: дебют, мителшпил и ендшпил. Още по време на подготовката си ние обърнахме особено внимание на дебютните системи, тъй като знаем, че често те предопределят хода на схватката.

Кореспондентът: — И какви бяха резултатите?

Валери: — Сами видяхте. Ние безусловно бяхме по-добрите в първите маншове. Ние ги спечелихме във всички категории с изключение на категория до 60 килограма, където се получи реми.

Кореспондентът: — Вашата категория.

Валери: — Да. И на Тото. В тия дебютни маншове ние показахме повече въображение в комбинациите, по-ясен стратегически замисъл. Обратно, данколовци се ограничиха в повтарянето на познати до втръсване ходове и затова повечето от тях бяха надиграни.

Кореспондентът: — Бихте ли посочили някоя особена проява в тази дебютна фаза?

Валери: — От наша страна на първо място Белия облак, който в срещата си с Банко-52 приложи Новоиндийска защита. В тази система белите се стремят да изградят солидна позиция, осигуряваща им богат мителшпил. За нея Александър Алехин пише: „Пасивна, но съвсем нелоша система за развитие…“ Благодарение на нея Белия облак успя във втория манш да обърне категорично Банко-52.

Кореспондентът: — А прояви от противниковата страна?

Валери: — Безусловно Тото Тотото. В крайно ожесточената си партия с мен той съумя не само да разстрои моя план, изграден на основата на Сицилианска защита, но и да мине в контраатака, като за малко не ми счупи ръката. Той заслужено спечели дебютния манш.

Кореспондентът: — Как си обяснявате този успех на Тото?

Валери: — С неговите задълбочени познания на шахматното творчество на Ботвиник и по-точно на партията на Ботвиник с Матулович в Мача на века през 1970 година в Белград. Само така мога да си обясня неговата крайна победа над мен. Наистина с минимален брой точки…

Кореспондентът: — Значи, вие намирате общи черти в борбата и шахмата?

Валери: — То се знае. И в двете дисциплини са нужни стратегия и тактика, физическа и психическа издръжливост, висок морал и, разбира се — мислене. Без мислене спортни успехи няма!

Кореспондентът: — Да минем към вторите маншове, които вие наричате „мителшпилни“.

Валери: — В мителшпила ние отстъпвахме на данколовци. Както знаете, мителшпилът е централен стадий на играта. Той дава възможност за много ходове и комбинации. Върху таблото от 64 квадрата комбинациите, които може да бъдат направени с 32 фигури, достигат цифрата 753468631225327, умножена по 1033! А на тепиха? На тепиха не е лесно да се разгърнат толкова много комбинации, защото фигурите са само две, а квадратът само един. Освен това аз нямах достатъчно време да запозная своите съотборници с тях при тренировките. В резултат ние загубихме мителшпила.

Кореспондентът: — С изключение на вас.

Валери: — Да, аз постигнах победа по точки.