Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
Тото, който наблюдаваше мъжкото общежитие, забеляза, че след като Валери излезе, Добромир се появи на прозореца и дълго души наляво-надясно, после отново изчезна в тъмната стая. Чу се щракане, като отваряне на ключалка, сетне пърпорене и накрая задавен дрезгав крясък. Тото постоя още малко и тъй като не се случи нищо повече, изтича подир Валери.
Абдулабайците се събраха около саркофага на Касиус Клей, отместиха тежкия похлупак, извадиха отвътре разни въжета, кирки и други предмети и се упътиха в нощната тишина към Галерията на призраците. Въпреки смътния страх, който го обземаше, Тото пръв тръгна подире им.
Абдулабайците се спряха пред решетката, същата, зад която се таеше призракът на цар Михаил, и безцеремонно и с удивителна лекота я свалиха.
Тото преглътна и се огледа: до него Тони-48 и Пепи захласнато следяха как ония отпред светват с фенерчета и един по един изчезват в злокобната дупка. Посъвзе се чак когато замряха последните шумове в галерията.
— За съкровището отиват! — прошепна Пепи.
— А призракът? — попита Тото.
— Спас знае заклинания срещу призраци — обясни Пепи. — Веднъж даже ми се похвали…
— Такава била, значи, работата! — рече мрачно Тото. — Безподобни драконери!
— Бракониери — поправи го Пепи.
— Браконери — драконери, все едно. А сега, какво ще правим?
— Да влезем! Да ги проследим!
— Да ги проследим — отвърна колебливо Тото, — ама не знаем никакви заклинания и нямаме нито фенери, нито въжета.
— Чакайте! — каза Пепи и изтича към общежитието.
Останали сами, Тото и Тони-48 мълчаливо наблюдаваха тъмния отвор на галерията, леко осветен от бледите лъчи на луната. Няколко минути беше съвсем тихо, но постепенно отвътре запълзя ахкащо шумолене, сякаш далече някъде в земята някой разпаряше копринен плат.
— Чу-чуваш ли? — заекна Тото.
Тони-48 кимна, без да отклонява поглед от дупката, очаквайки като хипнотизиран появяването на призрака.
И призракът се появи…
Появи се в момента, когато луната се скри зад плътен облак и околността потъна в мрак. Отначало нямаше нищо, освен онова задавено ахкане, после постепенно галерията започна да излъчва сияние. Онова!… Най-напред неясно и меко, синкаво-виолетово, после по-очертано, сякаш отвътре някой палеше китайски многоцветни фенери. В същия миг във въздуха нещо изпърпори, стрелна се над главите им, замъгли за миг сиянието и изчезна в дупката.
Тото не можа дори да извика, скочи и побягна назад. Но едва направил няколко крачки, блъсна се в някакво дребно тяло.
— Леле! — писна той. И чу до себе си глас:
— Къде сте се разтичали така бе? — Бе Пепи.
— П-п-призрака! — едва издъхна Тото.
Пламна клечка кибрит и в трептящата й светлинка той видя Пепи опасан с въжета и с няколко свещи в ръка.
— Къде е? — попита помощник-шерифът с огромно любопитство.
Пепи запали три свещи, даде две на другарите си и смело закрачи към галерията. Двамата нерешително го последваха.
Спряха пред входа, трите свещи прогониха мрака. Заедно с това изчезна и сиянието. От призрака нямаше и следа.
— Вие откачате! — каза Пепи.
Другите мълчаха.
— Вижте какво — продължи той. — Щом като другите са вътре, няма от какво да се плашим. Само трябва да бъдем по-близо до тях. Имам сума свещи, ще ни стигнат за цяла нощ… А ако вас ви е бъз, ще отида сам!
— Я не се фукай чак толкова безгранично! — поокопити се Тото. — Да не мислиш, че съм безподобен бъзливец! Само че най-напред да се вържем, за да се държим безрезервно един за друг, а ти ще вървиш пръв!
Така и направиха, и след минутка тримата вече пристъпваха сред основите на развалините, осветявайки със свещите гнилите коренища на дърветата.
Крачеха мълчаливо, като от време на време се спираха, за да заобикалят срутванията и се ослушват. Ала освен равномерното охкане, което идваше от вътрешността на галерията, нищо не нарушаваше тишината.
— Мирише ми на горещия басейн! — рече по едно време Тони-48.
— Мирише ти носът! — сряза го Тото, целият нащрек. — Я върви и не дрънкай!
При първото разклонение спряха.
— Сега накъде? — попита Пепи.