Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
Стана това, че Белия облак се отправи към стаята на Пепи, огледа се наляво-надясно като крадец и влезе. Излезе след малко с издути до пръсване джобове и като се увери, че не е следен, бързо потъна сред развалините.
Шерифите успяха да се доближат до него, без да ги усети. И с очите си видяха как вади от джоба си луканка и дъвче, вади парче кашкавал и дъвче, вади буца тахан-халва и дъвче, дъвче, дъвче. Дъвче до пръсване. След което, вече с празни джобове, но с пълен тумбак се изтегна на тревата и блажено задряма.
Двамата тихичко се оттеглиха към двора.
— Значи, и Пепи е в бандата! — прошепна замислено Тото.
Тони-48 гузно гледаше в краката си.
— Ама нали и ти си в една стая с него! — сети се внезапно Тото и втренчи изпитателен поглед в очите му.
— Е, да… — смотолеви Тони-48.
— Я кажи тогава, какво търси този фатален Облак при него?
Тони-48 не можа да отговори, защото изневиделица изникна Валери, който също като Белия Облак се промъкна крадешком при Пепи и също като него изскочи с пълни джобове. Сега вече не бе трудно да се установи, че и Валери лапа луканки, халва и прочее.
— А ужким Пепи е изгонен от будалайците! — прецеди през зъби Тото. — И даже се закле да бъде само с нас! Предател!… Ела! — И с лъвски скок се прехвърли в стаята. Тони-48 неохотно го последва.
А там видяха любопитна картинка. На масата, под портретите на Че Гевара и Гагарин, вместо тетрадки и учебници бяха наредени купчини ароматични лакомства като луканка, халва, кашкавал, сирене, мед и даже шоколади. Сам Пепи се беше разположил пред една от тях и както винаги деликатно, с нож и вилица, бавно се хранеше.
Като видя нашествениците, скочи и се опита да прикрие продуктите с тяло, но Тото го отстрани с мощната си лапа.
— Какви са тия астрономически продукти? — попита той строго.
— Гастрономически — поправи го тихо Пепи.
— Астрономически-гастрономически, все едно! Казвай чии са!
— Мои са си.
— Лъжеш!
— Аз никога не лъжа! — гордо произнесе Пепи, напълно убеден, че всичко това върху масата е и негово.
— А не изменти ли, че са те изключили от клуба на будалайците?
Пепи беше умно момче и разбра, че е безсмислено да мълчи.
— Аз го направих, за да спася честта на „Термалия“ — каза той. — За да науча от тях шах и ви го преподавам на вас.
— А на тях борба!
— Е, да, какво от това?
— Значи, затова оня кросмайстор за малко не ми направи туш! — Но Тото се сети, че също за малко не бе направил мат на Валери, и това поугаси свещения му гняв. — И, значи, на будалайци раздаваш луканка и халва, а на нас ни пробутваш рициново!
— Ами да — чистосърдечно отвърна Пепи. — Заради категориите. Те да напълнеят, а вие да отслабнете.
Аргументът беше основателен и Тото не намери какво да възрази. Но веднага му хрумна друг въпрос.
— Откъде ги имаш тия лапачки?
— Купуваме си ги — отвърна Пепи и за да си даде кураж, се подкрепи с хапка халва. Наистина, не бе ли ги купил с левчетата, получени за ония марки? Погледна въпросително към Че Гевара. Че Гевара кимна. Пепи задъвка още по-смело.
На Тото му се зави свят от глад.
— Откъде ги купуваш?
— От бакалницата, откъде!
— А като ги купуваш от бакалницата, защо ги продаваш на половин цена и даже по-евтино?
— Глупости! — изсмя се Пепи. — Нищо не продавам. Сами си ги ядем, за да напълнеем.
Тото скръцна със зъби и като не намери върху какво да излее гнева си, грабна един дебел резен кашкавал, сложи го върху лявата си длан и като го перна с ръба на дясната ръка, го преполови.
— Видя ли? — ревна той. — Ей на такова кюфте ще те направя, ако още мълчиш като Малчика! Аз съм шериф, разбра ли?
— Голямо чудо! — рече Пепи, готов да бъде моментално превърнат на кюфте. — И аз скоро ще стана категория до 52 кила и ще видиш ти тогава, като те сваля в туш за половин маши, звезди ще видиш даже посред бял ден.
— Ти ли бе, маляк, ти ли, заек без опашка! — изрева пак Тото и размаха юмруци.
Пепи мигновено зае бойна позиция.
И точно в този драматичен момент Тони-48 заплака. Ей тъй, заплака с глас и сълзи. Тото изненадано се обърна към него.
— Какво си се разциврил бе, лигльо! — попита той. — Тебе не съм те пипнал още. Чакай да те почна, па тогава…