Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
— Пепииии… — произнесе през сълзи Тони-48, — Пепииии, кажи си, моля ти се, кажи си откъде си ги взел луканките!… Защото… — Плачът се превърна във вой на сирена пред въздушна бомбардировка. — Защотоооо… са… отровниииии…
Воят на сирената бе така зловещо убедителен, че Пепи повярва веднага. И даже се опули уплашено, наведе се над луканките и взе да ги души, както предпазлива котка души вмирисана риба.
— Вярно ли? — попита той задавено.
— Честна пионерска! — потвърди Тото, макар че едва се сдържаше да не се нахвърли върху тия отровни луканки и ги погълне всички до една. — Те са от ония, дето докторите ги поливат с бензин и ги подпалват.
Пепи пребледня, преглътна, хвана се за корема.
— Значи, аз съм отровен! — прошепна той.
— Фатално! — каза Тото.
Тогава Пепи, какъвто беше решителен, отвори гардероба, грабна двулитровото шише с мътната, зехтинообразна течност, притисна ноздри с пръсти и пи, пи.
— А сега кажи кой ти даде тия продукти! — не го остави на мира Тото. — И на кого ги раздаваш?
Пепи не отговори веднага, чувствувайки как рициновото масло прониква в червата и започва разрушителната си дейност.
— Не кажеш ли, да знаеш, че всички, които са яли от тия луканки и кашкавали могат също да умрат безпощадно! — продължи Тото.
Тия думи окончателно пречупиха волята за съпротива у Пепи. И също заплака. Заплака в унисон с Тони-48, и двамата от една и съща категория.
— Стига сте ревали бе! — викна Тото. — Вие данколовци ли сте или лигави будалайци! По-добре да организираме една спасителна коперация!…
— Операция! — поправи го през сълзи Пепи.
— Добре де, коперация-операция, все едно! Трябва да спасим от фатална смърт всички! И Валери, и Белия облак, и другите. Искаш ли да ми станеш първи помощник-шериф? Временно, разбира се!
— Искам — отвърна Пепи и обърса сълзите си. — Какво трябва да правя?
— Най-напред да ни кажеш, кой ти даде тия продукти?
— Валери.
— Валери?
— Да, той ми донесе вече три пълни раници.
— А той откъде ги взима?
— Каза, че си ги купува с пари от Куба и много-много да не питам, а да си ги гризкам, колкото си искам. И каза, че ще донася още, чак до края на учебната година.
Тото беше така поразен от това разкритие, че дълго не можа да пророни дума. Значи, всичко опира до Валери! До този кросмайстор, който ужким иска да му стане приятел и даже му подаде ръка! И то тъкмо в навечерието на турнира! Не е ли това неговото отмъщение? Добре де, а защо и той яде от същите продукти? Иди го разбери! То аслъ всички шахматисти са завеяни. Като нищо могат да отровят целия свят!
— Ясно! — рече той, като приключи с тия мисли. — Тайната става още по-фатално непроницаема! Трябва да действуваме преди турнира! Още тази вечер! Не трябва да изпускаме от зеницата на окото си Валери и всички будалайци! Тръгвайте!
И като каза това, Тото наплюнчи пръсти и заглади перчем.
Но Пепи, вместо да тръгне, се хвана за корема, каза: „Чакайте!“ — и хукна към тоалетната. Върна се след пет минутки леко пожълтял, но поуспокоен.
— Аз съм готов — рече той. — Да вървим!
И пристъпиха към спасителната акция. Тото застана на пост под боровете, за да наблюдава през прозорците движението в стаите на общежитията. Тони-48 се залости пред главния вход при шосето. Пепи пък се скри в тоалетните, за да контролира интерната отвътре. Впрочем тук се чувствуваше най-добре, защото рициновото продължаваше да се обажда.
Ала нищо съществено не се случи. Никой даже не умря.
Единствените произшествия през тия часове бяха честите посещения на абдулабайци в тоалетната, но всички неизменно се връщаха в стаите си живи и здрави.
Към полунощ, когато се разбра, че „Термалия“ наистина почива и че смъртни случаи не се очакват, Тото нареди на хората да се разотидат. Все пак трябваше да се наспят: утре почваше турнирът. А сам той, преди да се прибере, реши да хвърли един поглед в стаята на Валери.
Приближи се на пръсти до ниския прозорец, хвана се за перваза, повдигна се бавно, докато очите му надникнаха в полумрака. Остър крясък разцепи нощната тишина:
— Крррадец! Крррадец!
Тото веднага се отпусна и тупна на земята. Над него продължаваше да се носи дрезгавото квакане: „Крррадец!“
В стаята светна, на прозореца се мярна сянката на Добромир. Затаил дъх, Тото се долепи за стената. А Добромир, като видя, че няма никакъв крадец, злобно зашептя: