Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
— Мръсен папагал! Някой ден ще го изхвърля с перушината му!
„А аз безпощадно ще му откъсна човката!“ — помисли си Тото. После пълзешком се добра до стаята си и се хвърли в леглото, без да се съблича. Трябваше да се спи! Да се спи! Заспа. И спа добре.
Но Пепи спа лошо, дълго се въртя в леглото и сънува, че в стомаха му са се напъхали призраци, които го ръфат и надават диви вопли. Призори пък му се яви Валери във вид на смедовска луканка и му заяви, че е отровен и че предстои да бъде полят с бензин и подпален. Събуди се в пот.
Навън бе утро.
Този ден той бе главен съдия.
Турнирът. Първи кръг — борбата
Денят започна с пищялката на доктор Майспо, която рано-рано зовеше двата противникови лагера на двора.
Излязоха, позагряха се, после в колона по един се спуснаха към градската баня. Басейните още не работеха, но медицинският кантар беше на разположение на посетителите и сред шумни коментарии той добросъвестно отбеляза, че всички абдулабайци и данколовци повече или по-малко се вместват в определените от Федерацията по борба категории.
Валери опираше до 60 килограма, Тото малко под 62, следователно бяха от една категория. Луканките и рициновото бяха изиграли своята решаваща спортна роля.
Времето беше разкошно и затова дирекцията реши турнирът да се проведе на открито. Изнесоха тепиха от салона, простряха го в средата на двора, наоколо наредиха всички скамейки и столове, които можаха да се намерят в стаите и залите. А когато и те не стигнаха, довлякоха от разкопките мраморни блокове, върху които на времето е седял лично Юлий Цезар.
Половин час преди началния сигнал всички места бяха заети. Тук беше цяла „Термалия“: ученици, учители, възпитатели, чистачки, готвачки, байчовци, лелки, градинари, дърводелци, огняри… Бяха се стекли и родители от града и близките села, представители на местните спортни и шахматни организации, гости от съседните училища. Дойде другарката Комитова, която доведе, „клиенти“ на Педагогическата стая, включително и Осоговския тигър. Впрочем сега, в сини панталони и бяла риза, той никак, ама никак не приличаше на тигър!
Тук беше даже и Лори. Валери беше поставил кафеза му върху перваза на стаята си и сега папагалът можеше свободно да наблюдава всичко, което ставаше на двора. Хората се спираха пред него, заговаряха го учтиво, а той неучтиво ги наричаше „туррруци“ и „дррръвници“.
Интересът към турнира беше наистина необикновен. Затова, разбира се, допринасяха популярността на шерифите и славата на Валери като победител на гросмайстор Качалски. Главното обаче, което привличаше всеобщото внимание, бе този първи и единствен засега в страната, а май и в целия свят опит да се противопоставят в коронните им дисциплини борци и шахматисти.
Естествено, всички знаеха, че в течение на много седмици борците са усвоявали изкуството на шахмата, че шахматистите методично са се учили да се борят, но не всички знаеха, че двата лагера са били тренирани не от кого и да е, а лично от Пепи. С това се и обясняваше преобладаващото мнение, че на тепиха шахматистите ще ядат жесток бой, а на таблото борците неизбежно ще бъдат смазани.
Само двама се съмняваха в тия прогнози и това бяха вдъхновителите на турнира: класният наставник на VI б Гърбатко и главният съдия Пепи… Но хайде да не изпреварваме събитията и да разкажем всичко подред.
Точно в десет часа около тепиха се наредиха хористите на Добромир и изпяха химна на „Термалия“ и куку-валса на Щраус. После участниците в турнира минаха в церемониален марш пред публиката, след което Старика произнесе голямо слово.
Директорът говори за значението на физкултурата в социалистическото общество и подчерта необходимостта от създаването на хармонични личности, в които духовният ръст и нравствената красота да се съчетават с крепко здраве и физическа красота. Той даже цитира онази римска максима, която гласи: „Менс сана ин корпоре сано“, сиреч „Здрав дух в здраво тяло“. Накрая апелира към състезателите за спортсменство и обяви наградите за победителите: първо — съкровището на цар Михаил е честта да бъде връчено на градския музей, стига то да бъде открито до края на учебната година; второ — специални медали, трето — участие в окръжните подборни съревнования за спартакиадата…
Тук Старика многозначително млъкна, усмихна се и добави:
— … А след това една екскурзия до Прага!
Целият хълм се разтърси от викове и ръкопляскания.