В обятията на Шамбала

Точно тогава в мен се проясни разбирането, че в детството си човек живее най-близо до принципите на отвъдното. Младостта е период на грешки и адаптация към земните условия на живот. Зрялата възраст — реализация на самия себе си приживе на Земята.

Чувствата, които варираха от сладостни усещания до глух ропот, ми подсказваха, че угризенията на съвестта, останали в миналото, могат да се връщат, засилени от негодуванието или напълно заличени от сладостното чувство. „Точно това е покаянието — помислих си, — когато с добро действие или добра мисъл се измива старото клеймо на съвестта.“ Картините, свързани с хималайските експедиции, се появяваха особено често, като понякога подробно показваха незначителни на пръв поглед моменти. Например как паднах в цял ръст на земята. Нещо ми подсказваше обаче, че точно в този момент мозъкът ми е „родил“ ново за мен осъзнаване на действителността. После виждах картини, посветени на този обрат в мислите ми, когато или стоях, оглеждайки околността, или бързо записвах нещо в експедиционния дневник. При това съвсем ясно помнех хода на мислите, които кръжаха в главата ми по онова време — понякога смешни и глупави, но в крайна сметка отразяващи различните преходни етапи на мъчителната промяна в съзнанието.

Скоро се досетих, че царят на смъртта Яма не „гледа видеофилм“ за преживяния от мен живот, а прелиства някаква чудна книга на мислите, които имат паралелно „видео изображение“, представящо ме отстрани. „Това са хрониките на Акаши, чудният небесен компютър, в който се записват всички твои мисли! — възкликнах вътрешно аз. — Сгъстил времето. Яма ускорено «прелиства файла» на твоя живот в хрониките на Акаши! Каква мощ е заложена в този небесен компютър! За да запише всички твои мисли и да заснеме целия ти живот, а и да съпостави всичко… При това на всички хора по Земята… Да не забравяме и животните, и растенията… Освен това и водата… Ето това се казва компютър! И колко грандиозен е разумът на Яма, щом може да работи с него! А колко свръх грандиозен е разумът на Бог, който вижда и анализира всичко живо в цялата Вселена!“.

Вече разбирах все по-добре, че основното в човека не са неговите дела, а мислите му. Картините от моя живот продължаваха да се нижат. Скоро се появи и сегашната тибетска експедиция. Зарадваха ме до болка познатите лица на Равил, Селиверстов и Рафаел Юсупов. Появи се и моето лице, което наблюдаваше непрестанните спорове между Селиверстов и Юсупов. В този миг усетих сладостни чувства, а думата дружба придоби особено важно значение.

Видях Главното огледало на времето и себе си, треперещ от студ. Дори ми се стори, че трепех не от студ, а от щастие. Тези изпълнени с възторг чувства сякаш изведнъж плавно се концентрираха и оформиха мисълта, че времето е жива и мислеща субстанция, че решава много неща в мирозданието, че притежава колосална интелектуална мощ и способността чрез механизма на остаряването да унищожи всичко, което пожелае. На някои хора времето дарява пожизнена младост и възможността да творят в името на вечното и същественото. Освен това постепенно се зароди и мисълта, че сгъстеното време не е просто фатално ускорение, а преди всичко възможността Великият разум, наречен Време, ускорено да мисли и да осъществява човешките съдби. Затова да се намираш в зоната на сгъстеното време не е чак толкова страшно.