В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Съвсем забавих крачка и се вгледах в една от „кучешките муцуни“. Не бих казал, че беше отвратителна. Но тя ми се надсмиваше, безжалостно ми се надсмиваше. Сякаш говореше, че тук, на това свято място, не може да има милост, съвсем не може да има милост, изобщо не може да има милост и никога не може да има милост, защото милостта е участ на слабите, а те не бива да идват в Долината на смъртта.
Още по-внимателно се вгледах. Разбирах, че триизмерните каменни тела на тези кучета не са най-важното, по-значими са фантомите им — живите фантоми на техните тела. Кой знае, може би йогите, които пристигат тук и притежават фино-енергийно зрение, наистина със собствените си очи виждат тези петнисто рижави енергийни кучета и „на живо“ усещат подигравката им.
Най-любопитното беше, че наблизо не се виждаха камъни с такъв цвят. Щом приближих на разстояние един метър до морените, спрях. Припомних си историята с пощръклелите кучета, които ме нападнаха в късния следобед, когато видях първите пирамиди в Града на боговете. „Не са били кучета. Смъртта е искала да ме разкъса“, завладя ме неочакваната мистична мисъл.
Протегнах длан към едната, после към другата морена, но бързо се отказах. Сякаш ток минаваше по ръката ми.
Застанах точно пред тях. Гледах ги още дълго, като си представях, че са петнисто-енергийни кучета във фино-енергийния свят. Тихо и гальовно прошепнах:
— Оставете ме на мира!
Пак вдигнах глава към искрящото Огледало на царя на смъртта Яма и застанах между петнисто рижавите морени.
— Уф! — въздъхнах тихо.
Стори ми се, че тази въздишка се разнесе из всички клисури на древния Тибет, а ехото се върна при мен, като повтаряше: „Уф, уф, уф…“
„Живял ли съм чист живот?“, прииска ми се да извикам, но внезапно усетих, че животът ми започна да се върти пред вътрешния ми взор. Приличаше на старо алуминиево табло с разписание на влаковете. В същото време усетих, че чувствата ми не пропускат нито една картина и реагират на всяка от тях — със сладостно усещане или с глух ропот на недоволство. Страхувах се да не се появи чувството на негодувание и възмущение от мен самия — смъртоносно силното чувство на негодувание. Явно царят на смъртта Яма беше започнал своя съд… над мен.
А кадрите от живота ми продължаваха да се въртят. Картините от детството бяха по-подробни — включително до такива на пръв поглед незначителни епизоди като разплакването ми в деня, когато се бях скрил в копривата зад нашата плевня. Ярко изплува картината, когато моята синеока майка по време на националния празник Сабантуй край брега на река Бела ме спаси пред очите на цялото село, докато аз гордо „показвах“ своите плувни умения.
Картините от младостта не бяха толкова подробни, видях само няколко събития от този период. Любопитното беше, че в тях отсъстваха съдбовни моменти като завършването на института или защитата на кандидатската дисертация. Затова пък често изскачаха картини, които показваха как съм се измъчвал, заслушвайки се в своята интуиция. Някои от тях бяха обагрени със сладостно чувство, други — с глух ропот на недоволство, който понякога — за щастие много рядко — преминаваше в досадното чувство на негодувание. Тогава усещах угризения на съвестта. „Виж ти, значи можем да изгубим съвестта си и пред своята интуиция — помислих си. — Колко е важно да се вслушваме в интуицията си, за да не опетним своята съвест!“
Картините от зрелия ми период най-често бяха свързани с моментите, когато интуитивно и в мъки създавах новите методи за лечение на болните. Глухият ропот в душата затихваше, всичко изглеждаше пъстроцветно. Дори си направих извода, че през зрелия период по-често съм се вслушвал в интуицията си, отколкото през младежките години. Но най-сладостни чувства предизвикваха, колкото и да е странно, моментите на „научния разгром“ и на тежкото възраждане, след като маститите московски учени бяха разрушили до основи цялата наша „интуитивна работа“. Ясно беше фиксиран моментът, когато от страна на Министерството на здравеопазването на Русия беше подписана заповедта за нашия Общоруски център по очна и пластична хирургия — чувствата бяха го възприели като… тържество на интуицията, по-точно — като тържество на науката, изградена върху интуитивна основа.