Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
В края на краищата жена му ми подписваше чековете, а не той!
Добре, добре. Знам, че не ви дреме за моя цинизъм. Интересува ви снимката от плажа в Сейхан. Добре, сега ще ви разкажа. Юнал Серкан се изплъзваше като змиорка. Бях разговарял много пъти с него по телефона. Бях му предложил цяло състояние. Преговорите между нас се точеха вече седмица. Ясно ми бе, че Серкан иска да спечели повече, преценявайки докъде може са стигне пазарлъкът.
Рано сутринта на 7 април той ми определи среща на булевард „Кенеди“, в подножието на Топкапъ, срещу Босфора. Беше дребничък мъж с резки движения, кривоглед – с едното си око гледаше към Европа, а с другото – към Азия. С мен бе и Назим, за да ми превежда. Серкан искаше двеста и петдесет хиляди лири, иначе щял да продаде снимката на друг. На кого? На Витрал ли? Ама наистина ни вземаше за балъци. Разбира се, че не му дадох нищо. Без негатива нямаше да види и една лира. И той не отстъпваше. Без малко да се хванем гуша за гуша пред статуята на Ататюрк. Наложи се Назим да застане между нас. Като се връщах в хотела, изпитвах странно чувство. Изобщо нямах усещането, че съм допуснал най-голямата грешка в живота си. Точно обратното. Мислех, че съм се измъкнал от неприятности. Телефонирах във Франция да ми изпратят бързо всички вестници и списания, където пише нещо за Мон Терибъл. Три дни по-късно, на 10 април, получих пратката. След по-малко от час научих каквото ми трябваше. Запратих синята ваза срещу окачения на стената килим. Юнал Серкан не си бе дал много зор! На 8 януари 1981 година списание „Пари мач“ бе публикувало цяла серия снимки на Лили в кошчето, в яслите на болницата на Белфор-Монбелиар. На една от тях тя бе точно в същата поза като на снимката от плажа, направена приблизително месец по-рано. Бе навела главичка малко настрани, дясното краче беше свито, а лявата ръка бе под главичката – абсолютно същата поза чак до леко примигналите очи и раздалечените пръстчета. Снимката на Юнал Серкан беше фалшификат. При това – груб фалшификат! Работата на фалшификатора никак не е била трудна. Той просто е поставил на мястото на чаршафите от кошчето плажна кърпа със същия цвят. А за останала част от снимката просто е използвал приятелката си. Имах желание да изтръгна от стените всички килими в стаята ми. Впрочем на всеки ъгъл, щом си покажехме носа навън, където и да било в този скапан град, ни предлагаха да купим същите. Тикаха ни под носа килими или пък печено месо, или всякакви предмети и предметчета. Цялата им покъщнина бе изложена на тротоара. Дори искаха да ни продадат децата си, жените си, самите себе си, ръка, крак, орган, сърцето... Скапан народ от бакали! Сновях насам-натам и се въртях като луд из стаята си в продължение на два часа. Постепенно се успокоих и в един момент дори вече не се сърдех на Юнал Серкан. Водеше справедлива битка и си бе изиграл козовете добре. Номерът му можеше и да мине. Двеста и петдесет хиляди турски лири за един обикновен фотомонтаж. Разбирах го. Повече не видях Юнал Серкан. Имах други, много по-спешни задачи.
Следващите седмици в Турция прекарах в трупане на хипотези. В кафене „Дез Анж“ Назим оценяваше всички до една като доста мъгляви. И беше прав. Причината бе в наргилето. Бях се пристрастил към него въпреки волята си, защото то ми осигуряваше малко отдих сред бурния ритъм на живот в Истанбул. Наргиле, ракия, неизбежното удоволствие с чая, който сервираха върху сребърен поднос в изящни стъклени чашки, с които си изгарях пръстите между две налудничави идеи.
– Назим, ами ако Лиз-Роз не е била дъщеря на Александър дьо Карвил?
– Е, добре, но какво би променило това, Кредюл?
– Ами всичко! Представи си, че по една или друга причина Александър не е баща на Лиз-Роз... и че Вероник си е имала любовник... Синеок любовник... Това би променило нещата в генетичен план и би обезсмислило всички търсени прилики... Не вярваш ли?
– Любовник ли, Кредюл?
Назим ми хвърли дяволит поглед – от онези, с които побъркваше Айля.
Смята се, че за детективите разкриването на прелюбодейство е отегчителна и тежка работа. Наистина може би е основното, с което се прехранват, но пък е и най-мизерната част от занаята. Нищо подобно! Ако трябва да съм откровен, „влизането с взлом“ в сексуалния живот на клиентите е една от добрите страни на занаята.
Никак не бе трудно да открия, че Александър дьо Карвил не е бил образец на добродетелност. Изразявам се евфемистично... Отдавна изпитвах известни съмнения по този въпрос. Когато човек е млад, разполага с пари и се намира в град, където харемът е модел с хилядолетна традиция, а жена му гледа децата, при това – на петстотин километра от мястото, където работи, то... С времето успях да открия поне шест извънбрачни връзки на красивия Александър. Колкото и да е странно, жените с лекота споделят изживяванията си с любовник, който вече не е между живите, още повече – когато и съпругата на любовника също е умряла. Странно нещо са чувствата. Александър дьо Карвил предпочитал класиката – тоест чукал секретарката върху стъкленото си бюро в седалището на фирмата в истанбулския квартал Йеникапъ. Видях и секретарката, и бюрото. Бяха елегантни и студени. Консумирал младостта си в продължение на три месеца и с една огнена жителка на Истанбул, току-що навършила пълнолетие, която се разхождала с гол пъп и къса пола, едва прикриваща задника ѝ, под убийствените погледи на забулените в черно жени. Тя го мъкнела из нощните заведения. Открих я. Бе се омъжила и все още не бе с фередже, но вече не носеше минижуп. Прескачам авантюрите в хамама, кючеците, връзките с почти професионалистки в любовта, и то когато бил заедно с клиенти...