Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
— Мемор! Не сме се срещали отдавна — прозвуча дълбок и сериозен глас.
Мемор се завъртя и видя тънката глава на Асенат, Носител на мъдростта. Приветствието на толкова височайша фигура определено беше добър знак — или пък не?
— Копнеех да те видя отново — отвърна Мемор. — Имам нужда от съвет.
— И ще го получиш — отговори спокойно Асенат. — Проблемите ти ми харесват. По-интригуващи са от обичайните ни занимания.
Асенат се завъртя, за да използва тялото си като заглушител: очакваше някой отвъд взора на Мемор. Мемор нямаше време да се завърти и да види.
— Не е необходимо всяка задача да е скучна — заговори бързо Асенат. — Макар че отначало може да ти се струва така.
— За мен е чест — отвърна Мемор с подходящо уважително мърморене. Запамети думите внимателно за по-нататъшно осмисляне. Щеше да каже още нещо, но вляво се чу нов глас, с по-заплашителни тонове.
— И аз имам голям интерес.
Мемор се обърна и с ужас видя Катамата, биологичната водачка на ятото на Съвета.
— Надявам се да го задоволя.
— Имам много въпроси — продължи Катамата, след което се обърна рязко към Асенат. — След твоите, скъпа.
Мемор знаеше, че трябва да каже още нещо, но се чу призоваващият звън и тълпата се събра под играещите светлини, приятната музика и тежките ухания.
Започнаха да влизат по дванайсет във великолепната огромна зала. Вървяха с почтително мълчание покрай блестящите подиуми от алабастър, уголемените ониксови статуи на Строителите, малките храмове на древни животински божества, нишите, пригодени за поверителни преговори, а и за някоя романтична забежка при удобен случай.
Помощният персонал включваше писари, музиканти, мъкнещи инструментите си, поддръжка, осветители, масажисти и всякакви други лакеи.
Първо мина официалната част, а след нея започнаха рутинните доклади. Всяка фракция допринасяше за мотането, като засипваше докладващите с въпроси.
Съветът имаше три основни блока — фермерите, които се грижеха за жизнената същност на Купата, губернаторите и занаятчиите, които интегрираха сложните фермерски системи във физическата структура на света. Астрономите надзираваха целия процес от по-широката си перспектива.
Трите фракции непрекъснато се бореха за надмощие, макар че никой не искаше да го покаже явно. Целта беше да се постигне смирен напредък. Не можеше да има очевидни цели, защото те никога нямаше да бъдат постигнати. Мемор запази мълчание през цялото време.
Последваха по-специфичните доклади и след това Асенат обяви почивка за хранене. Дванайсетиците се преместиха в банкетната зала — уж за пиршество, а всъщност за да сключват сделки и да търсят нови съюзи.
Мемор ядеше малко, защото искаше да остане нащрек.
След като се върнаха на местата си, Асенат ѝ кимна да започне.
— Моля за напътствие — каза Мемор, за да постави разговора в йерархичен ред, и след това изнесе сериозен доклад за приматите, странните им действия и още по-странните им тела. Във въздуха се носеха изображения, които се въртяха и показваха специфичните черти. Гениталиите бяха обичайни, но стойката на нашествениците предизвика коментари. Мемор прескочи първоначално избягалите и акцентира върху проучванията на пленниците. Показа неврологичните и мозъчните изследвания и оцени менталния им капацитет — под този на Народа, естествено, но по-висок от някои от абсорбираните, тоест извънземните, които вече бяха интегрирани в Купата.
Поклони се извинително и съобщи за бягството на втората група от високите ширини. Завършекът ѝ, естествено, беше смирен.
— Извинявам се на всички за неспособността си да задържа и да заловя отново тези странни примати.
Беше трудно да прецени реакциите по разшумоляването. Съветът имаше множество въпроси. Очевидно някои членове не бяха чели, нито запомняли предишните ѝ доклади.
Защо съществата, носеха дрехи в мекия климат на Купата? Дали техният свят беше студен или по-враждебен? Тези покрития на всичко, освен главата, дали бяха символ на ранг? Дали дрехите служеха за криене на оръжия? А може би телата им бяха ремоделирани наскоро и понеже още бяха крехки, имаха нужда от покритие?
Мемор описа, че приматите са постоянно облечени, освен когато спят. Някой попита дали не се съревновават помежду си, изтъквайки се чрез облеклото?
Задните крака на приматите имаха дебело покритие. Дали бяха еволюирали на свят, където всяка стъпка бе застрашена? Как да се обясни любопитната им походка? Може би продължителното им контролирано люшкане бе междинен стил? Съществата в Купата използваха по-сигурни походки, за да се предпазят от контузии. Двукраките форми бяха малко и повечето бяха развили опашка за баланс.