1.
Цитаделата на възпоминанието сякаш беше по-голяма, отколкото в спомените на Мемор, спомени от отдавна отминалите дни на младостта ѝ. Високите подпори надвисваха над събраното множество като планински скали. Мъглата обграждаше лъчите бледа светлина, които се сплитаха над събраните в блестящия кехлибарен купол. Мемор се възхищаваше на обновленията в цитаделата и усещаше необятната мощ, заложена тук. Божествената сила приличаше повече на природно явление — каквато всъщност беше основната идея.
Това, че тук можеше да я екзекутират, не смаляваше възхищението ѝ. Вместо това предоставяше чудесна смес от страх и странност, идваща от подсъзнанието. Тя усещаше бръмчащото му присъствие и знаеше, че трябва да го контролира внимателно. Нетърпеливото ѝ подсъзнание можеше да вмъкне в речта ѝ думи и цели фрази. А наистина беше нетърпеливо — тя усещаше обнадеждаващите импулси на чувствата. Драмата беше рядко явление в живота на Астрономите.
Движеше краката си по правилния начин, казваше точните неща и почти не се нуждаеше от подтикване от двигателните механизми. Те знаеха стъпките, но не и поклащането, така че бе безопасно да ги игнорира.
Държеше се встрани от събиращата се тълпа и се радваше на подсвиркващите поздрави. Винаги използваше тона им за преценяване на общото настроение. Днес звучаха по-напрегнато от обикновено. Някои се мръщеха, а други я подминаваха в скована тишина и с приглушена окраска на перата. В басовите тонове на множеството се прокрадваше лайтмотив от пискливи звуци — идваха от неколцината млади мъжкари, които се движеха забързано и поздравяваха гръмко и радостно.
Разбира се, като млад Мемор също беше мъжкар — във великолепния и енергичен етап от живота. След това създанието с ярки емоции и грандиозни успехи бе преминало през Просветлението. Период на страсти и мъки. За щастие повечето спомени бяха замъглени от самото преживяване. Но уроците от мъжкото съществуване оставаха и се смесваха с женската проницателност, която бе придобила. Това сливане бе пътят към мъдростта.
Като всички възрастни Астрономи, Мемор се бе превърнала в женска от Народа, учейки се от директното изживяване на мъжката гледна точка. Като мъжки изпитваше страстни копнежи, желание да рискува, да променя и обновява. Тази оживена и емоционална фаза траеше почти дванайсет четвъртични цикъла. Мемор още помнеше тъгата, когато жизнерадостните чувства изчезнаха и започнаха промените на тялото. Спомените оставяха утайка от копнежа по мъжкаря, който нямаше да се завърне никога.
По време на промените на Просветлението Мемор бе усетил как тялото му се изпълва с противоречиви копнежи. Болките и новите импулси бяха център на много литературни творби, танци и неприлични шеги, но малцина изпитваха носталгия по трескавия хаос.
От Просветлението Мемор бе придобила дългосрочната перспектива на женска, като същевременно бе запазила опита и проницателността от мъжката си фаза. Това даваше преценка и съчувствие от собствен опит, жизненоважен стабилизиращ елемент, към който Народът бе еволюирал преди множество дванайсетични хилядолетия от наистина древното си минало.
Сега Мемор се мъчеше да приложи този съществен баланс — по-скоро танц — между мъжкото и женското в най-разтърсващото събитие в живота си: радикалните извънземни примати. За щастие тъкмо преминаваше през Просветлението, когато тези същества се появиха. Двойната гледна точка трябваше да ѝ е от помощ.
