Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Двамата отстъпиха крачка назад и огледаха творението си.
– Наистина ли смяташ, че няма да го пипнат? – чудеше се Марта.
– Никой не смее да пипне творба на изкуството. Особено ако творецът е графиня.
– Да, разбира се – промърмори в отговор Марта, но не беше съвсем убедена.
Двамата обиколиха изложбената зала, разгледаха своята инсталация от различни страни и се увериха, че изглеждаше съвсем професионално. С това решиха, че задачата им за деня е изпълнена. Взеха си палтата и вече се канеха да си тръгват, когато някой се провикна след тях.
– Ей, вие там! Върнете се!
Те се обърнаха и видяха, че един от пазачите тича към тях. Зад него се виждаше пазарската количка.
– Какво си мислите, че правите?
Стомахът на Марта се преобърна, а Умника преглътна и си сложи шапката.
– Извинявайте, просто искахме малко да се позабавляваме – каза той. – Решихме, че така изглежда по-добре.
– Да не сте се побъркали? Не можете да унищожавате произведение на изкуството!
– Но изглеждаше добре, нали? – настоя Марта.
– Честит първи април! Ние просто... – Умника престорено се разсмя.
За пръв път през живота си Марта изпита желание да чуе отнякъде цвиленето на Ана-Грета.
– Първоаприлска шега? – изръмжа пазачът. – Но за бога, те поне обикновено са смешни!
Той им върна пазарската количка и добави:
– Изчезвайте оттук, преди да повикам директора!
Марта се навъси.
– Ако си въобразявате, че само младите могат да се забавляват, пак си помислете! И ние, възрастните, можем да го правим – не се съмнявайте в това!
С тези думи тя дръпна пазарската количка от ръката му, сложи й капака и протегна другата си ръка към пазача:
– Искаме си и табелата.
Едва след като им върна и табелата, те излязоха от музея и умърлушени се прибраха в хотела. Когато останалите видяха, че пазарската количка все още беше в тях, по лицата им сякаш премина сянката на тъмен облак.
– Е, нищо! – каза Греблото, като се опитваше да ги успокои. – Да пием по едно и със сигурност ще измислим нещо друго!
Той се смяташе за неудачник и тази мисъл винаги му даваше сили. Колко пъти беше обърквал всичко и колко пъти ситуацията изглеждаше безнадеждна, но в крайна сметка нещата обикновено се оправяха от само себе си. Той донесе чаши и нещо, с което да ги напълни, и предложи всички да излязат на терасата. Слънцето все още грееше и след като си облякоха палтата, усещането да стоят навън беше доста приятно. Докато слънцето бавно се спускаше над водата, всички отпиваха от чашите си, потънали в собствените си мисли. Накрая Греблото пресуши своята и прегърна Кристина през раменете.
– Ще се справим, мила моя – каза той. – Не се тревожи!
– Стана ми студено, трябва да вляза и да си сложа по-дебел чорапогащник – каза тя, но изведнъж замълча.
После радостно се провикна:
– Гребло, погледни!
Греблото проследи погледа й до водосточната тръба, която се спускаше покрай балкона. Виждаше само покрива и черната широка тръба на улука. Едва когато Кристина повдигна полата си и си показа краката, той разбра какво имаше предвид тя.
– Слушайте сега, стига толкова разочарования за днес – каза той. – Двамата с Кристина го измислихме! Можем да скрием банкнотите във водосточната тръба. Мили дами, коя от вас има чорапогащници, които може да ми даде назаем?
– Аз имам само обикновени – отговори Марта.
– Аз имам модерни, с щампа – каза Кристина.
– Моите не са точно модерни, но са с удебелена пета – каза Ана-Грета.
– Е, добре – обобщи Греблото. – Ако съм ги преброил правилно, имаме около девет хиляди банкноти от петстотин крони. Ще ги натъпчем в чорапогащниците. След това ще ни трябват найлон и въже.
Всички незабавно се ободриха и отново извадиха шампанското. После си поръчаха поредния специалитет, който да им донесат в апартамента; все пак искаха да похапнат както трябва. Вечерта завърши с изпълнение на „Бог под прикритие“ в акомпанимент на рояла, на който свиреше Греблото.