Върховният повелител

В първия момент не можа да го открие, но след това то привлече вниманието й. Беше някаква пролука, в която зърна нещо. Когато се съсредоточи върху нея, тя почувства, че отвъд лежи някаква различност.

— Съсредоточи се върху тази различност, след което направи така.

Той изпрати в съзнанието й мисъл, която тя не знаеше как да обясни с думи. Сякаш влезе в тялото на Такан, само че без да напуска своето. Сега усещаше и двете тела.

— Почувствай енергията в тялото му. Прелей част от нея в своята.

Изведнъж тя усети, че Такан притежава огромна енергия. Осъзна, че той е силен, почти колкото нея. Но като че ли съзнанието му не беше свързано със силата му и той нямаше представа за съществуването й.

А тя я усещаше. И през отвора в кожата му се беше свързала с нея. Въобще не беше трудно да я насочи извън тялото му и да я прелее в нейното. Изведнъж усети как става по-силна.

Постепенно започна да го осъзнава. Тя черпеше енергия.

— Сега спри.

Тя отдръпна волята си и усети как гъделичкащото усещане на преливащата се енергия секва.

— Опитай отново.

Сония отново всмука енергия през процепа. Съвсем мъничко количество. Зачуди се какво ли щеше да се случи, ако присъедини цялата му енергия към своята сила и я удвои.

Сигурно щеше да се почувства ободрена.

Но какво щеше да прави с нея? Определено нямаше нужда от два пъти повече сила. Дори сега не използваше цялата си енергия по време на упражненията в Университета.

— Спри.

Тя се подчини. Ръцете на Акарин пуснаха слепоочията й и тя отново отвори очи.

— Добре. Сега можеш да излекуваш Такан.

Сония погледна към ръката на Такан и се концентрира. Порязването се излекува бързо и усещането за тялото и силата му изчезна. Слугата се намръщи и сърцето й потрепна.

— Добре ли си?

Той се усмихна широко.

— Да, лейди Сония. Бяхте много внимателна. Просто от лечителството ме сърби. – Той погледна Акарин и отново стана сериозен.

— Тя ще бъде достоен съюзник, господарю.

Акарин не отговори нищо. Сония се обърна и видя, че той се е отдалечил от шкафа с книгите и стои намръщен, със скръстени ръце. Магьосникът усети погледа й и се извърна към нея. Лицето му беше безизразно.

— Поздравления, Сония – каза тихо той. – Вече си черна магьосница.

Тя примигна изненадано.

— Това ли беше всичко? Толкова ли е лесно?

Той кимна.

— Да. Познанието как да убиеш за миг, научено за един миг. От днес нататък не трябва да допускаш никого в съзнанието си. Достатъчна е само една заблудена мисъл, за да разкриеш тайната пред друг магьосник.

Тя погледна към малкото кърваво петно на дланта си и потръпна.

„Току-що използвах черна магия – помисли си тя. – Вече няма връщане. Никога”.