Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
В нея толкова бързо се надигна облекчение, че краката ѝ се подкосиха. Емили падна на колене във водата, като трепереше и се смееше истерично.
Следващото нещо, което осъзна, беше че Дрейвън е до нея и ѝ помагаше да се изправи на крака.
– Добре ли сте? – попита той.
Тя кимна и се наведе към него, за да се подкрепи.
– Само съм благодарна, милорд, че дори дивите зверове се страхуват от вас.
Тя чу смеха на Саймън, докато последният се спускаше по дървото и чак тогава осъзна, че Дрейвън е отделил миг да навлече панталоните си.
– Какво правихте тук? – попита я Дрейвън е остър тон.
По лицето ѝ плъзна руменина. Не смееше да му каже истината.
– Вода – обади се Алис преди Емили да успее да проговори. – Дойдохме да вземем вода за лагера, милорд. Ведрото ни е зад онзи храст, където го изпуснахме.
Дрейвън пое дълбоко дъх и я освободи.
– Двете трябва да сте по-внимателни.
После той погледна към брат си.
– А ти... Предполага се, че трябва да ги наблюдаваш.
– Защо мислиш, че дойдох? Чух ги да викат.
Дрейвън го загледа.
– Не помисли ли да вземеш оръжие, преди да тръгнеш да ги търсиш? – Той поклати глава. – Честна дума, Саймън, един мъж трябва да прави някои неща, без да мисли, а да вземеш арбалет, когато жените крещят, е едно от тях.
Брат му изглеждаше смутен.
– Ами, ще се опитам да го имам предвид следващия път, когато ви атакува глиган.
Емили размени плах поглед с Алис, когато Дрейвън отиде да вземе ведрото им. Той се забави на мястото, и когато не се върна веднага, Емили тръгна към него.
– Нещо не е наред ли, милорд? – попита тя.
Дрейвън вдигна ведрото и я погледна подозрително.
– Дошли сте да вземете вода?
- Да.
– Тогава защо двете сте стояли толкова дълго тук, че сте направили дълбоки вдлъбнатини в тревата?
Бяха я хванали!
– Аз.., ъм-м... – Тя се опита да измисли благоразумна лъжа, но нищо не ѝ дойде на ум. –Ами, виждате ли... Ние...
Ох, защо не можеше да измисли нещо?
– Вие какво? – попита Дрейвън.
В очите му се появи лукава светлина, докато я наблюдаваше отблизо. О, той се наслаждаваше на неудобството ѝ. Прекалено много.
Тя повдигна брадичка и реши да му отнеме възможността за мъчение.
– Добре тогава, ако искате да знаете истината, дойдохме, за да видим как се къпете.
Той повдигна вежди.
– Предполагам, че трябва да съм поласкан.
Неспособна да устои повече на погледа му, тя отклони очи към гердана около врата му. Беше една златна разцъфнала роза, окачена на кожена лента, която почиваше точно между твърдите му, добре оформени гръдни мускули. Но това, което привлече погледа ѝ най-вече, беше вената под кожената връзка, която пулсираше заедно със сърцето му.
Дрейвън почувства дъхът ѝ да пада върху голите му гърди. Това предизвика тръпки по цялото му тяло.
Той я зачака да проговори, но тя изглежда беше очарована от хералдическия знак, който кралица Елинор му беше дала, когато беше спечелил първия си турнир.
– Да не би думите най-накрая да не ви достигат? – попита той. Преди тя да успее да отговори, Саймън и прислужницата ѝ се присъединиха към тях.
Саймън му подхвърли туниката.
– Трябва да поставим стража, за да се оглежда за глигана.
– Да. Както и за другите неща, които могат да изскочат, когато човек най-малко ги очаква.
Това я накара да го погледне отново. Бузите ѝ порозовяха и тя присви тъмнозелените си очи към него.
Сграбчи го непреодолима нужда да я целуне и ако бяха сами, той се съмняваше, че щеше да има силата да я отхвърли. Вместо това, той съсредоточи вниманието си върху Саймън, а не върху влажните ѝ устни.
Така, тя беше дошла да го шпионира.
В действителност, беше поласкан и най-вече, ужасно възбуден. Това, което наистина искаше да знае бе, дали тя е харесала това, което е видяла?
Никога преди не го е било грижа какво мисли една жена за него. Но поради някаква причина, той искаше Емили да го жадува толкова много, колкото той нея.
Да не си луд?
Да, трябва да беше. Нямаше друго обяснение. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе тя да го иска повече, отколкото вече го желаеше.
С тази мисъл в ума, той грабна туниката си, подаде ѝ ведрото и бързо се облече.
– По-добре да се връщаме обратно в лагера, преди глиганът да се е върнал – каза Дрейвън, след което тръгна най-отпред.
Емили последва Дрейвън, като закрачи заедно със Саймън. След като стигнаха лагера, се сети какво беше направила, когато срещнаха глигана.
Без да се колебае дори за миг, тя беше поверила живота си на Дрейвън. Никога преди не беше правила нещо такова. Винаги бе склонна за приключение, но никога до състояние на такава глупост, каквато беше показала с глигана.