Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Моят ангел подаде в отговор още един документ, по силата на който нотариусът Гаролера от Вик удостоверяваше, за да послужи навсякъде, дарението на къщата, плевнята, езерото, хармана и трите парцела земя на имението Казик на Даниела Амато, родена в Рим на 25 декември, 1919 година, дъщеря на Каролина Амато и с неизвестен баща.
– Имението Казик в Тона? – Твърдо: – То не беше на Феликс.
– Беше. Сега вече е мое.
Майка се постара да скрие треперенето на ръката, с която държеше документа. Върна го с презрителен жест на собственицата му.
– Не знам накъде биете. Какви претенции имате?
– Магазина. Имам право върху него.
По тона на гласа разбрах, че моят ангел каза това с възхитителна усмивка, от което изпитах желание да я обсипя с целувки. Ако бях на мястото на майка, щях да й даря магазина и всичко, каквото пожелае, при условие никога да не се разделя с тази усмивка. Но вместо да й дава каквото и да било, майка взе да се смее, преструвайки се, че се смее от сърце – фалшив смях, който отскоро беше прибавила към репертоара си. Започнах да се плаша, защото още не бях свикнал с тази черта от характера на майка, безмилостна черта, на антиангел. Винаги я бях виждал или със сведен поглед пред баща ми, или затворена в себе си и студена, когато овдовя и се залови да прави планове за бъдещето ми. Но никога не я бях виждал да щрака с пръсти, изисквайки повторно документите за собственост на имението Казик, и да казва след пауза изобщо не ми пука какво пише в тоя шибан документ.
– Това е законен документ. Имам право на моята част от магазина. Затова съм тук.
– Адвокатът ми ще ви уведоми, че отказвам всяко ваше предложение. Всяко.
– Дъщеря съм на вашия съпруг.
– Все едно ми казвате, че сте дъщеря на Ракел Мелер155. Това е измислица.
Моят ангел каза не, госпожо Ардевол, не е никаква измислица. Погледна внимателно наоколо и повтори не е никаква измислица. Вече съм била в този кабинет, преди петнайсет години. И тогава не ме поканиха да седна.
– Каква изненада, Каролина – каза Феликс Ардевол със зяпнала уста, напълно объркан. Дотам, че гласът му секна от ужас. Покани двете жени да влязат и ги въведе в кабинета, преди Лола Чика, която се занимаваше с чеиза на Карме, да разбере за това толкова ненавременно посещение.
Тримата – застанали прави в кабинета, докато в останалата част на жилището цари голямо оживление, хамали качват мебелите на майка, скрина на баба, огледалото от антрето, което Феликс се е съгласил да се сложи в стаята с шкафовете, хора влизат и излизат, а Лола Чика, която само за два часа престой вече знае и плочките на пода в дома на господин Ардевол – Боже мой, какъв голям апартамент ще има момичето. А вратата на кабинета – затворена, и тези неканени гостенки, които никак не й вдъхват доверие, но тя не може да си пъха носа в работите на господин Феликс.
– Зает ли си? – попита по-възрастната жена.
– Много. – Вдигна ръце. – На голям зор сме. – Сухо: – Какво искаш?
Тя се засмя откровено. Той не знаеше къде да гледа. За да излезе от неловкото положение, Феликс посочи с глава младата жена и макар да знаеше отговора, попита коя е тази толкова красива госпожица?
– Дъщеря ти, Феликс.
– Каролина, аз...
Каролина беше разбрала почти всичко в момента, в който нейният семинарист с чистия поглед на добър човек се стъписа като жалък страхливец, когато тя го накара да сложи длан на корема й.
– Ама нали само три-четири пъти сме лягали заедно! – беше казал той, смаян, блед, уплашен, потресен, плувнал в пот.
– Дванайсет пъти – сериозно отговори тя. То и веднъж е достатъчно.
Мълчание. Да скрие смущението. Да гледа бъдещето. Да се огледа за изход. Да погледне момичето в лицето и да чуе как му казва с блеснали от вълнение очи нали се радваш, Феликс?
– О, разбира се.
– Ще имаме дете, Феликс!
– Колко хубаво. Колко се радвам.
На другия ден избяга от Рим, като заряза следването по средата. Най-много съжаляваше, че не можа да присъства до края на курса на патер Фалуба.
– Феликс Ардевол? – каза епископ Муньос и остана с отворена уста. – Феликс Ардевол-и-Гитерес? – Разтърси отрицателно глава. – Не е възможно.
Той, седнал зад бюрото в кабинета си, а мосен156 Аятс, застанал прав, с папка в ръка и в онази почтителна поза, която толкова дразнеше Негово Преосвещенство. От балкона на двореца се чуваше скърцането на кола, вероятно тежко натоварена, и крясъкът на жена, която се караше на дете.
– Възможно е, да. – Секретарят на епископа не съумя да потисне задоволството в гласа си. – За съжаление, наистина го е направил. Една жена е забременяла от него и...
– Спестете ми подробностите – каза епископът.