Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Тук няма въоръжени сили. Не и достатъчно да постигнат каквото и да било срещу десет хиляди вражески войници.
- Тогава започни евакуация, прибери възможно най-много хора зад крепостните стени. Подготви се за обсада.
- Доколкото знам, момко, аз съм господар на Аниел. Ти на драго сърце му обърна гръб. Два пъти.
- Остана ти Терин.
- Терин е учен. Според теб защо го изпратих в планината с майка ти като някое сукалче? - Баща му се подсмихна. - Идваш да пролееш кръв за Аниел ли? Макар и след толкова време?
- Не му говори така! - просъска Ирен с плашещо спокойствие.
Баща му не я удостои с внимание.
Тя обаче пристъпи напред, изравнявайки се с Каол.
- Аз съм пряка наследница на Върховната лечителка на Tope Сесме. Връщам се в родните си земи по воля на сина ти, за да помогна във войната заедно с още двеста лечителки от Tope. През последните няколко месеца синът ти гради съюз с хаганата и сега цялата хаганска армия плава към този континент, за да спаси твоя народ. Така че, докато си седиш тук, в тази рухнала крепост, и ръсиш обиди по него, знай, че е сторил повече от всеки друг, и ако градът ти оцелее, то ще е благодарение на него, не на теб.
Баща му примигна насреща ѝ. Бавно.
Каол едва се възпря да не грабне Ирен и да я целуне.
Вместо това каза на баща си:
- Очаквай обсада и подготви отбраната си. В противен случай Сребърното езеро пак ще се оцвети в червено под ноктите на моратските зверове.
- Познавам историята на града пределно добре.
Каол се изкуши да приключи разговора, но все пак попита:
- Затова ли не се преклони пред Ераван?
- Нито пред краля марионетка преди него - додаде баща му, чоплейки храната си.
- Знаел си, че предишният крал е бил обсебен от Валг?
Пръстите на баща му се спряха върху парче хляб - единственият белег за изумлението му.
- Не. Само че трупа пълчище от... какви ли не твари. А аз не съм ничий лакей, каквото и да си мислиш за мен. - Той отпусна ръка. - Но като че ли планът ми да те отдалеча от опасностите всъщност те е тласнал към тях.
- Защо би си правил труда?
- Говорех искрено онзи ден в Рифтхолд. Терин не е воин, не и в сърцето си. Видях какво се надига в Морат, във Ферианската падина, имах нужда големият ми син да е тук, да поеме меча ми, ако паднех в бой. А сега се завръщаш точно когато сянката на Морат ни обгръща от всички страни.
- Без една. - Каол махна към Белия зъб, или колкото се виждаше от планината през прозорците високо в каменните стени. - Говори се, че през изминалите месеци Ераван ловял планинците. Щом нямаш армия, поискай помощ от тях.
Баща му стисна устни.
- Те са полудиви номади, които убиват хората ни, и то без окото им да мигне.
- Както и ние убиваме тях. Нека Ераван ни обедини.
- И какво да им предложа в замяна? Планината ни принадлежи още отпреди Гавин Хавилиард да възседне трона.
- Предложи им проклетата луна, ако така ще ги убедиш да помогнат - обади се Ирен.
Баща му отново се подсмихна.
- Ти можеш ли да им предложиш нещо такова като пряка наследница на Върховната лечителка?
- Мери си приказките! - изръмжа му Каол.
Баща му не взе присърце предупреждението.
- Предпочитам да побият главата ми на кол, отколкото да отстъпя на онези диваци и сантиметър от земите на Аниел, камо ли да им прося помощ.
- Дано народът ти е съгласен с теб - заяви Ирен.
Баща му ѝ отвърна с поредния безрадостен смях.
- Май те харесвам повече от кралицата асасин. Може пък бракът с жена от простолюдието да върне поне малко от някогашния кураж в рода ни.
Кръвта на Каол забуча в ушите му, но устните на Ирен се извиха в усмивка.
- Точно такъв си, какъвто си те представях - отбеляза тя. Баща му само килна глава.
- Подготви града и крепостта - процеди Каол. - Иначе ще се окаже, че заслужаваш всичко, което ще ни сполети заради теб.
19
Ирен още трепереше до него, като влязоха в тясната, но поне топла спалня петнайсетина минути по-късно. Едно от малкото уютни места в противната крепост. Пространството бе почти запълнено с легло и ръждясал умивалник с кана гореща вода до него.
Спалня, недотам достойна за лордски син. Каол опита да потисне горещината, плъзнала по бузите му.
- Не забравяй, че аз съм низвергнат - подхвърли той, облягайки се на затворената врата, след като стовари багажа им в краката си. - Тази стая е за гости.
- Сигурна съм, че баща ти я е избрал умишлено.
- Не се и съмнявам.
- По-ужасен е, отколкото го описа - изръмжа Ирен.
Каол ѝ се усмихна уморено.
- А ти се представи блестящо.