Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Купил сте си билет, за да влезете? — вторачвам се невярващо в него. Да, изглежда си съвсем истински. — Похарчили сте двайсет долара, за да влезете в галерия?!
Впечатлена съм. Може пък да не съм го преценила правилно. Може изобщо да не гони безплатните бюфети.
— Не съм казвал, че съм си купил билет — поправя ме той. — Казах, че имам билет!
— И не сте платили за него?
— Не, беше безплатен. Подари ми го един приятел.
— Аха, трябваше да се досетя! — възкликвам. Вече всичко започва да се връзва. А после не се сдържам и добавям: — Обаче днес тук не предлагат никаква безплатна храна или пиячка!
И той като че ли се обижда.
— Не ходя по такива места само за безплатната храна!
— Защо? Да не би да сте дошли да погледате и малко изкуство? — подмятам саркастично.
— Всъщност не. Дойдох заради безплатните филми.
— Безплатни филми ли? — ококорвам се аз и си казвам, че този човек сигурно е сбъркал мястото.
— В момента тече представяне на Тим Бъртън. А днес прожектират някои от ранните му филми. Нали се сещате — „Човекът ножици“, „Ед Ууд“, „Голяма работа“…
Поглеждам го втрещено.
— И сте дошли тук, само за да гледате безплатни филми?!
— Не какви да е филми! — отново се обижда той. — А филмите на един от най-великите режисьори на нашето време! Така че човекът е истински гений! Погледнете само как снима, как върти камерата, как развива сюжета…
— Ама това е „МОМА“! — ахвам.
— Е, и? — свива рамене той.
— Искате да ми кажете, че дори не сте погледнали творбите на Дали, Ротко или Полок?
По лицето му се изписва озадачение.
— Художници — подсказвам.
— О, естествено — усмихва се засрамено той. — Е, след като вие знаете толкова много за тях, защо не ме разведете, а?
Предложението му ме сварва неподготвена. Приемам го едва ли не като предизвикателство.
— А ако откажа? — питам.
— Вероятно ще се прибера у дома, за да наваксам малко със съня — отвръща той, прозява се и се протяга.
Поколебавам се. Част от мен иска той да си тръгне. Прекарвам си достатъчно добре и сама, а последното, за което си мечтая, е да развеждам някого из галерията. Друга част от мен обаче не ми разрешава да го пусна, докато не го накарам да види някои от най-прекрасните произведения на живописта, изложени тук. Това би било истинско престъпление.
Да се изясним — това е единствената причина! И няма нищо общо със странната смесица от нахалство и срамежливост, която се излъчва от този човек. Или, с факта, че ми е интересен. Или заради тези негови огромни сини очи с невъзможно дългите мигли.
Става въпрос са изкуство и толкова! Точка.
— Окей, последвайте ме!
— Тази се нарича „Упорството на паметта“ и е една от неговите най-прочути сюрреалистични творби, тъй като въвежда образа на топящите се часовници, които са символ на безсмислието на опитите ни да поставим някакви граници на времето.
Застанала пред платното на Салвадор Дали, аз се обръщам към жадния си за знания ученик. Или както самият той ми напомня — Адам. В случай, че съм забравила.
Не съм.
— Много впечатляващо! — възкликва той.
— Така си е, нали? — блесват очите ми.
— Ти май наистина много обичаш тези неща, а?
Усещам как бузите ми пламват и промърморвам:
— Ами признавам си, че понякога мъничко се отнасям.
— Само мъничко ли? — ухилва се той.
Усмихвам се засрамено.
— И откъде знаеш толкова много за изобразителното изкуство?
— Ами винаги съм го обичала, още откакто бях малка и рисувах с пръсти. Но по онова време платното ми беше доста голямо — стените в дневната на родителите ми — пояснявам и се усмихвам на спомена.
— А после може би колеж по изкуствата?
Кимвам и отвръщам:
— По всички предмети в училище бях истинска трагедия — с изключение на изобразително изкуство. Но в колежа вече беше различно. Започнах непрекъснато да рисувам и беше невероятно! Там за първи път имах шанса да се занимавам с нещо, в което наистина съм добра, което наистина разбирам. Нали се сещаш?
— Да, сещам се — кима той. — А след колежа какво стана?
— Преместих се да живея в Лондон, за да работя като художник, обаче не се получи. Затова започнах работа в една галерия — отговарям кратко и делово аз.