Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Киуасий изпълзя на острова, без да усеща и обръща вни­мание на шипките и къпините, които се вбиваха в него и раз­късваха допълнително дрехите му, плътта му... Беше прека­лено изтощен, за да се съпротивлява повече, прекалено обез­силен от понесените удари. Не му пукаше повече, искаше най-сетне всичко да приключи. Но когато стигна до дупката, изко­пана от дявола, и забеляза пластмасовия чувал до нея, избух­на в плач. Раните, болката и изтощението отстъпиха пред силата на вечното желание за живот.

— Не ме убивай - ридаеше той. - Нищо не съм видял... Няма да кажа на никого...

— Всичко е наред - мърмореше успокоително дяволът в ухото му, - всичко е наред.

— Не искам да умирам...

— Ще усетиш само малък натиск - информира го Лув. - Няма да те заболи. - Седна на гърба на Киуасий, като го наси­ли да се отпусне на корем. Главата на младежа увисна над дупката. Лув хвана врата му с ръка в ръкавица. - Ще ти нап­равя нещо, от което ще се почувстваш по-добре, не се дър­пай. Няма да те удрям повече с лизгара, обещавам, само ме остави да направя нещо, от което ще ти олекне. Ето, видя ли? Само натиск, не е болка, изобщо не те боли, нали? Болката те отпуска, нали? Чувстваш ли колко е топла ръката ми, не е ли приятно, не се ли чувстваш по-добре? Само натиск... без бол­ка... Ето, това е... още малко... това е... това е.

Докато стискаше врата на младежа, спирайки постепен­но притока на кислород до мозъка му, Лув усещаше как звя­рът у него се събужда за живот. Борил се беше с Киуасий заради себе си, беше се борил от нужда и страх, но сега дя­волското изчадие у него надигна глава и пое контрола над не­щата. Лув се разтресе от мощния поток на възбудата, който протичаше през него, докато човекът отдолу издишваше пос­ледния си дъх. Струваше му се, че ще се пръсне, искаше му се да завие - да отметне назад глава като вълк и да разцепи нощния въздух с воя си, - да съобщи на света - на вселената - за великото си постижение, за майсторлъка си, за умението да контролира нещата!

Лежа дълго време върху трупа на Киуасий, притиснал тяло в мъртвеца, с член, твърд като камък...

Изправи се най-сетне, все още замаян от възбуда. Беше убил мъж – мьж! Без да го планира, просто се случи, от нуж­да. Но убийството бе извадило на повърхността великолеп­ния му звяр! Следователно не манията го караше да убива, а убийството измъкваше на повърхността неописуемия екстаз! Лув се замисли замаяно върху подтекста от този извод. Озна­чава ли това, че той всъщност контролира манията? Значи ли това, че той може да я извиква, когато пожелае? Ще трябва да обмисли новото положение, но точно сега бе прекалено възторжен, за да го направи спокойно. Трябва да се освободи от Киуасий, но в случая нямаше разработена рутинна практи­ка, на която да се опре. Това тук не беше мотелска стая, няма­ше баня с душ, в която да извърши нужните операции. Сега му беше времето да прояви съобразителност, не методичност.