Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Провери ли номера? - запита Тий.

— Открадната е вчера следобед от Бриджпорт - отгово­ри Метцгер. - Направих предварително разузнаване из гора­та наоколо... Допуснах за възможно шофьорът да е все още някъде наблизо...

— Зает с какво? Сметнал си, че спи или може би пикае под някое дърво? - подигра се Макнийл.

— Ами - Метцгер сви безпомощно рамене. - Просто помислих, че...

— Какво намери? - запита Тий.

— Ще ви го покажа. - И Метцгер ги поведе в гората.

— Напоследък прекарвам часове наред в проклетите го­ри - замърмори кисело Макнийл. - Чудя се и се мая за какъв дявол ние, ченгетата, се влюбихме така изведнъж в тия иди­отски дървета.

— Живееш доста близо оттук, нали, Макнийл? – запита Тий.

— Не много далеко. Не си забравил къде живея, нали, шефе? - Нова многозначителна усмивчица, намекваща нещо, което Тий така и не разбра. Макнийл едва ли знае, че е ровил из гаража му преди два дни, той просто обичаше да си прида­ва вид, че винаги е информиран повече от другите. - Искаш да се отбиеш вкъщи за чаша чай? Или питаш дали би могъл да я използваш, когато завали тия дни? Двамата с жената ра­ботим през деня, знаеш го.

— Да я използвам за какво? - запита студено Тий.

— За каквото и да било.

— Ето тук - обади се плахо Метцгер, несигурен дали не прекъсва някакъв особен вид разговор.

Тий обърна много бавно гръб на Макнийл, като първо го изгледа недоверчиво, сякаш полицаят беше отровна змия, която само чакаше да ѝ предостави незащитените си плещи, за да го клъвне.

— Вероятно кръв. - Метцгер сочеше към петно с цвета на стара ръжда върху дънер на дърво.

Тий клекна до дънера. Кръвта беше във формата на не­пълен отпечатък на длан, който се размазваше и изчезваше в пръстта. Като че ли някой се бе хванал за дънера, опитвайки се да се изтегли нагоре, но се бе плъзнал обратно на земята. Там имаше още кръв, засъхнала по покривката от миналого­дишни листа. Тий пристъпи внимателно настрани и забеляза още петна от кръв, плиснати по земята. Колкото повече нап­редваше, толкова повече ставаха кървавите петна, докато нак­рая му се стори, че стои сред кървав поток.

— Обади се на Бекер - нареди той на Метцгер. - Ведна­га! Питай го дали може да дойде незабавно.

— За какво ни е Бекер? - намеси се Макнийл. - Защо да не работим сами? Това тук да не е федерален случай?

— Ти знаеш ли вече какво е?

— Не, но, дяволите го взели...

— Не знаеш. Правилно. Аз искам да открия какво е и затова викам Бекер.

— Открадната кола, голям праз. Можем да се справим и сами.

— И, Метцгер, изкарай и ограничаващата лента от кола­та. Искам този район тук да се запечата веднага.

— Господи, шефе, защо първо да не се огледаме наоко­ло сами? - не се предаваше Макнийл. - И ние сме ченгета, по дяволите! И ние знаем как се изследва район. Защо Бекер? Какво като е от ФБР? Предполага се, че го бива да убива хора - за какво ни е тогава тук? Не е ли смешно да го викаме за всяка открадната кола,жоято намерим.