Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Хей. - Този път въпросът липсваше. „Знае, че съм тук“ - помисли Киуасий, скован от паника. - Как сте? - запи­та спокойно дяволът. - Прекрасна нощ за разходка, нали? Не можах да спя и излязох да се поразходя. - Сега дяволът беше с единия крак във водата. - Хей, знаеш ли как ме стресна? Не можех да повярвам, че някой наистина седи там и ме наблю­дава. Питах се: „Но защо ще го прави?“ - И другият му крак бе във водата. „Бягай! “-пищеше мозъкът на Киуасий. Млеч- нобелите ръце се оказаха тънки гумени ръкавици. Сега той държеше лизгара като оръжие, готов да замахне и удари с него. - Вероятно се чуди какви ли ги върша тук - продължа­ваше спокойно гласът. Очите му бяха широко разтворени, святкащи, безумни очи.

Киуасий скочи и се впусна в бяг, когато лизгарът изсвистя към него и металът закачи бедрото му. Той се втурна нагоре по хълма, подхлъзна се, падна, запълзя на четири крака, изправи се. Чу писъка на лизгара край главата си, продължи да тича. Кракът му попадна на камък и той пак се спъна, полетя напред, отблъсна се с рамо от дънера на дърво, опит­вайки се да се обърне рязко, за да се насочи към колата си. И в този момент разбра, че нещо ужасно сериозно е станало с крака му. Мускулът отказваше да се подчинява на волята му. Не усещаше болка, но кракът му беше мъртъв. Лизгарът го удари в кръста и той полетя напред, спъвайки се на един крак само, цялата му дясна страна беше безжизнена и го теглеше назад, сякаш бе затънала в лепкава кал. Измъкна се до най-близкото дърво, опита се да се плъзне зад него, за да избегне следващия удар. Лизгарът удари ръката, с която се държеше за дънера. Киуасий разбра веднага, че е счупена и безполезна за него и все пак инстинктивно направи опит да се отдалечи.

Този път металът го перна странично в главата и пред очите му се пръснаха хиляди звезди. Киуасий падна и невол­но се сви на топка, обгърнал с ръце главата си.

Дяволът застана задъхан над него. Стискаше здраво дръжката на лизгара с ръце в ръкавици. Когато Киуасий се осмели най-сетне да го погледне, дяволът прие човешка фор­ма. Киуасий забеляза, че качулката е само част от яке и че в нея има истинско лице, все още частично прикрито. Сега очи­те му изглеждаха нормални и дори някак обидени.

— Това е много необмислено - заяви дяволът. Киуасий мълчеше. Ушите му бучаха от собственото му неравномер­но дишане. - А сега си наранен - продължаваше дяволът и поклати тъжно глава. - Ужасно.

— Не виждам нищо - промълви Киуасий. Главата му още звънтеше от удара, нещо се бе случило със зрението му.

— Защо си тук? Не трябваше да бъдеш тук. Никой не би трябвало да е тук по това време... Къде си ходил?

— Разхождах се - простена Киуасий.

— Не лъжи. Крадеше ли?

— Ето пак. За вас всеки от нас е крадец - възмути се Киуасий.

— Не те разбирам.

— Разхождах се, ходих на гости на приятел... Не виждам нищо...

— Не те разбирам. Нещо не е в ред с говора ти. - Дяво­лът се наведе загрижено. - Изглежда, си наранил челюстта си.