![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
Тук някъде имаше отбивка: забелязал я беше от колата на Макнийл. Киуасий не изпускаше нищо, което би могло да има някакво отношение към бизнеса му. Полицейският шеф вероятно го взе за някой глупак, понеже не можеше да си служи с карта, но той нямаше нужда от такова помагало: всичко нужно бе отпечатано в главата му. Стигаше му да зърне макар и за кратко време някакво място, за да получи и задържи в главата си повече информация от живеещите там. Къде ще паркираш колата? Как ще се измъкнеш, ако я блокират? Ако пресечеш гората, къде ще се озовеш - къде ще излезеш? Ако шофира някой друг, къде може да намали, за да те прибере незабелязано? Колко открито пространство трябва да пресечеш, докато се добереш до гърба на къщата? Ако ти се наложи да скачаш, къде ще се приземиш? Ако тичаш през гората посред нощ, следван от крясъци за помощ и за полиция, май ще ти трябва много повече от карта в главата - няма да е лошо да прибавиш към нея и вграден радар и компас...
Не бе отбивка, а разчистена просека, поддържана от електричарите, за да имат лесен достъп до електрическите стълбове, ако им се наложи да работят нещо по тях. Киуасий се отби в просеката и продължи със загасени предни фарове: остави само светлините за паркиране - защо да рискува някой да забележи странни светлини, плуващи през гората? Спря в началото на наклона. От опит знаеше колко опасно е да се изкачва или слиза с кола по хълм, покрит само с пръст и листа. Реши ли се човек на подобен риск, няма начин да не запецне някъде и да върти гуми с часове. Огледа се за възможен изход през гората и насочи колата си право към няколко млади дръвчета и храсти, които скоро застенаха под гумите му. Колата не беше негова и не му пукаше дали ще я надраска или не. След тазнощния удар смяташе да отиде до Ню Джърси и да я зареже там или в Нюарк, да вземе влака до Ню Йорк и да се отправи към Бед-Стай, където живееше братовчед му. Време беше да изостави Бриджпорт. Оня Женски задник вероятно и сега го търси там, ако е дежурен тази нощ. В Ню Йорк никога няма да го намери. Цялата нюйоркска полиция няма да успее да го намери там, колкото и да го търси!
Излезе от колата и продължи без колебание: знаеше точно къде се намира, знаеше и къде е къщата на Макнийл - трябваше само да изкачи два хълма, този и следващия. Ще остави нещичко в гаража на Макнийл и пак ще завърти една шайба на полицейския бос. Той вече сигурно е бил там. А сега ще му подхвърли, че не го е намерил първия път, ще го накара да се почувства глупак и чак тогава ще му каже къде и какво точно да търси. Нямаше как да го стори при първото обаждане, защото още не бе поставил нещото там. До тази нощ дори не беше наясно какво точно да подпъхне в гаража. Но и първото обаждане не бе без значение: накарай шефа да ровичка и да се поти, влей подозрение у него, и той сам ще започне да забелязва разни нещица около Макнийл. И сам ще разбере от кой прозорец скача старият Женски задник в три часа след полунощ... Един полицейски шеф трябва да се интересува от такива неща, колкото и да е тъп.
Киуасий влезе и излезе от гаража на Макнийл с лекотата, с която горещ нож реже масло. Остави му подаръчето си, разбира се. Малък спомен от Киуасий с пожелания. Връщаше си отчасти за преживяното в същия гараж. Ако планът му проработи според предвиденото, старият Женски задник ще затъне до шия в неприятности. Ще го накара да се панира от шубе - да се почувства почти като в гараж, пълен с газ! Ще го накара да се подмокри! Ще разбере как се чувства човек, когато срещу него се втурнат куп задници да му искат сметка за нещо, което никога не е вършил. А ако планът не проработи според очакванията му, поне ще насочи вниманието към стария Женски задник. Ще принуди полицейския бос да раздвижи тлъстини, да се взре по-внимателно в него и сам да стигне до някои заключения.
Киуасий вече се беше отдалечил от гаража и се промъкваше през гората, когато чу плясък, после шум от движение през вода. В първия момент помисли за куче, но веднага се усети, че кучето ще тича след него. Замря на място и се вслуша напрегнато, опитвайки се да схване смисъла на звуците пред него. Нещото беше се измъкнало от водата и сега вдигаше доста шум, докато се промъкваше през храсталаците. Клони се чупеха, съчки пукаха - сякаш наоколо влачи туловище огромна мечка, а защо не и слон? Само че в Кънектикът нямаше мечки, още по-малко слонове, сигурен беше. Нито следа от грамадни мечки в целия гаднярски район извън Зоологическата градина.