![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
Не му влизаше в работата, но той не обичаше изненади в бизнеса си: не се предвиждаше вдигане на шум така близо до неговия път на отстъпление. Откъде да знае дали Нещото няма да се приближи още повече и да блокира пътя му до колата? И Киуасий тръгна към него, като се стараеше да се движи максимално тихо. Въпреки че нямаше нужда да се старае чак толкова: Нещото вдигаше толкова шум, че нямаше начин да чуе леките стъпки на Киуасий отзад. Сега сякаш атакуваше храсталаците, нещо изсвистя във въздуха и звучно се впи в някакъв клон, който се строполи шумно върху храстите отдолу и те пропищяха под тежестта му. Киуасий изкачи хълма, застана до дънера на някакво дърво и се огледа. Лунната светлина се отразяваше от водната повърхност, опънала снага в подножието на хълма, и тя увеличаваше двойно силата ѝ. Коритото на потока тук се бе разширило, водата преливаше от бреговете на оформеното езеро и създаваше малко блато около него с три миниатюрни островчета суха земя в средата, всяко от тях образувано около корените на голямо дърво. И трите изглеждаха непроходим лабиринт от тръни и къпини, които се увиваха около дънерите на дърветата и се преплитаха в плътна трънлива преграда, недостъпна за всяко живо същество, по-голямо от заек.
Но на едно от островчетата сега имаше Нещо и то не беше заек. Киуасий го виждаше да се движи, да се изправя, после пак да се снижава внезапно, да изчезва сред шубрака. Чу звън на метал, ударил в камък, после го чу да стърже о скала, после до него достигна характерният съскащ звук от врязване на метално острие в почва. „Някакъв кучи син копае дупка“ - помисли Киуасий. Кой знае за какво му е, но сигурно беше, че тук никой няма да я намери. Кой от скитащите по горите ще е достатъчно луд да гази през вода, за да седне върху куп тръни? Дори и куче ще се държи настрани от подивелите шипки и къпини там.
Киуасий се примъкна по-близо и когато онзи на острова се спря за миг, чу ясно монотонното бълбукане на водата по скалите. Бреговете на островчетата сякаш бяха облицовани с големи скални късове. На около двайсетина или трийсетина метра по-долу едва се забелязваха очертанията на дървено мостче с перила. „Някакъв лайнен парк тук или резерват, или някаква друга кънектикска щуротия“ - помисли Киуасий. Но не и място, където някой би пожелал да дойде, за да рита топка или нещо такова. Само дървета, трънливи храсти, скали и гаден бръшлян, който те спъва на всяка крачка. Нямаше дори пътечки - поне той не забелязваше нито една на тая светлина. Кламдънци имаха достатъчно гористи пространства, можеха да си разрешат да предоставят част от тях на катериците. „Хайде да се поразходим из гората и да се налепим с кърлежи от главата до петите...“ „Я да седнем на тая скала, за да ни ухапе някоя змия, и после да си говорим колко ни е било приятно...“ Проклетите глупаци не виждаха и трийсетина метра пред себе си - невъзможно с толкова много дървета наоколо. Майната им, иска им се да се преструват, че са в джунгла - тяхна си работа. Само да не обвиняват него за тия простотии. Градът не е джунгла, градът си е град. Това тук е джунгла - или наченка на джунгла, все пак още недостатъчно голяма.
Приближи се още малко и спря на няколко метра от водата, сви се зад някакво дърво и се опита да разбере какво всъщност става. Човешкото същество, което копаеше дупка - в това поне беше напълно сигурен, - бе с качулка, която удължаваше нагоре главата и скриваше добре лицето му. Нямаше как да разбере какво смята да постави в дупката. Копачът постоянно попадаше на скала и в звуците, които се носеха от него, се примесиха нюанси на раздразнение. Дори в сумтенето му се усещаха гневни нотки. Логично беше да се допусне, че островчето е просмукано от влага, след като бе заобиколено с вода - а това би улеснило изкопаване на дупка, ако човек се ориентира към него с такова намерение, - но за зла чест изведнъж се оказва, че камънаците там са повече от пръстта. „Трябва да си пълен идиот, за да тръгнеш да копаеш дупки където и да е в този щат“ - помисли Киуасий. Пълен идиот - или някой луд? Посред нощ - в средата на гората - сред блато - сред шипков гъсталак?
Сети се с какво някой би желал да запълни такава дупка на такова място и по гърба му пробяга хлад. „Не искам дял от това - каза си той. - Не искам дори да знам за него!“