Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Метцгер стоеше на няколко метра и слушаше замаян.

— От какво те е страх? Какво според тебе ще направя тук?

— Не знам, Макнийл. Ти си винаги пълен с изненади. Знам само, че каквото и да е то, няма да помогне, напротив, ще влоши нещата. А сега си замъкни задника в колата.

— Да ти го начукам, шефе.

— Искаш аз да те вкарам в колата, така ли?

— Виж какво, старче, не смятам, че ще се справиш.

— Метцгер, какво си зяпнал? Свържи се с Бекер, доведи кучето си. Хайде, мърдай! - Метцгер се отдалечи неохотно. Макнийл не се помръдна. - Почакай за минутка, Метцгер - извика Тий след младия полицай. - Искам да свидетелстваш. Отказ да се изпълни заповед е причина за уволнение, на която профсъюзите няма как да се опънат, но още по-добра причи­на е заплаха за физическа разправа с полицейски шеф.

Макнийл пак се захили предизвикателно и заговори ти­хо, за да го чуе само Тий.

— По-добре го задръж тук, шефе. Иначе наистина може да ти се наложи да зашиеш голямата си уста.

— Няма ли да го повториш достатъчно високо, за да те чуе и Метцгер, ти, малък нищожнико? Смятам, че последно­то ти изречение може да се приеме като заплаха за физическа разправа.

— То е заплаха от ритник в задника - продължи Мак­нийл пак под сурдинка.

— Метцгер, чуваш ли ме ясно?

— Да, шефе.

— Полицай Макнийл, заповядвам ти да се върнеш в ко­лата и да останеш там до получаване на друга заповед.

— Разбира се, шефе - отговори високо Макнийл, пог­ледна Метцгер с усмивка и му намигна. - И най-малкото ви желание е заповед за мен.

Изгледа предизвикателно Тий и едва тогава му обърна гръб. Тръгна с Метцгер към колите, като обгърна с ръка ра­менете му.

— Твоята кола, не крадената - напомни му Тий.

— Метцгер, спомняш ли си тази песничка? Слушай: