Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

Първият ни концерт беше убийствен. Бяхме се събрали едва преди два месеца, но вече разполагахме с всички онези песни, достатъчни за албум. И знаете ли какво? Звучахме добре. Не като училищна група, не като банда хлапета. Бяхме страхотни, бяхме невероятни.

Когато свирехме заедно четиримата, нямаше и една погрешна нота. Сякаш бяхме предопределени да се срещнем в този живот и да променим музикалната история с нашето радикално звучене. Чувствах се адски въодушевено, направо прекрасно.

Тогава вече бяхме приятели, смеехме се и се шегувахме. Излизахме заедно, разменяхме си майтапи. Аз бях част от всичко това. Никога не бях изпитвала подобно чувство преди. Да си част от нещо толкова хубаво.

Най организира първия ни концерт, тя изтормози и досади до смърт на онзи пич със задната зала в кръчмата, докато той се съгласи, че можем да свирим, макар че нямало да ни плати. Не ни пукаше. Не ни интересуваше и дали някой ще дойде. Беше само думата — концерт. Първият ни истински концерт.

Залата беше празна, когато заехме местата си. Нямаше осветление, само няколко крушки, полюшващи се от тавана. Нямаше значение, беше първият ни концерт. И мамка му, звучахме убийствено! Дансингът беше безлюден, но дори не забелязахме. Всичко, което имаше значение за нас, бяхме самите ние. Среща на погледите, краката отмерваха такта, телата се полюшваха, устните припяваха. Сексът беше непозната територия за мен, но трябваше да е много по-добро от четирима души, толкова тясно свързани помежду си, че да познават ритъма на сърцата си.

И тогава един след друг хората започнаха бавно да идват от бара и на петото ни парче вече се беше събрала тълпа, температурата се покачи толкова бързо, че от тавана капеше пот като дъждовни капки. Изсвирихме всяка една от нашите песни, а после и всички кавъри, за които се сетихме, и накрая бяха в краката ни и ни молеха за още. Най-яката дрога на света.

По-късно собственикът на пъба ни дръпна щепсела и целият пъб се разбунтува и крещеше за бис. Беше страхотно. Навън в коридора погълнах цяла една малка бутилка вода, а Роуз излезе от тоалетната.

— Мамка му, ти свири изумително — каза тя, сграбчи ме и ме целуна по затворената уста. — Мамка му, обичам те, Рижи.

Стоях там дълго, след като тя си тръгна, и се опитвах да проумея всичко това. Сърцето ми от концерта ли препускаше така, или от устните ѝ? Каквато и да беше причината, адреналинът ме караше да треперя и да се треса. Чувствах се като в безтегловност. Бях зашеметена от нея точно в този момент, и го знаех. Знаех, че ще прекарам близкото си бъдеще влюбена в момиче, което никога нямаше да почувства същото към мен.