Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

— Но Роуз не е момиче, Рижи. — Лио ме бутна по рамото и аз залитнах назад. — Тя не е някаква жена, която си срещнала в бара. Това е Роуз. Роуз. По дяволите, не ти ли е хрумвало, че е имало случаи, когато и аз съм искал да ѝ кажа, какво изпитвам към нея, да не говорим въобще да се опитвам да я целуна? Но не съм. Защото това е Роуз. И тя не се нуждае от теб и мен да я харесваме. Предполага се, че ние сме нещо много по-важно от това. Тя има нужда от нас да ѝ бъдем приятели. Защо мислиш, не никога не съм се опитвал да я целуна, колкото и много да искам.

Гласът му омекна при това признание, а главата му леко клюмна. Той ми беше бесен и имаше право да бъде.

— Пич — рече той и поклати глава.

— Това е проблемът обаче, нали? — казах аз. — Не съм пич.

— Пич — отново каза Лио, — Рижи, на никого не му пука, че си момиче. Никой не се интересува, че си гей. Не става въпрос за това.

Седяхме на подиума, където бяха разположени барабаните, прокарах пръсти по главата си и чувствах как се гърча отвътре, съсипана и не на мястото си.

— Боже, Лио, какво ще правя?

— Намери Роуз. — Лио седеше до мен. — Изправи се срещу нея очи в очи и оправете тази гадост. Но преди да го направиш, Рижи, трябва да си изясниш коя си. Трябва да поемеш отговорност. Изглеждаш, сякаш си я поела, обличаш се, сякаш си я поела, но в действителност просто играеш роля, с все косата и дрехите си. Ти криеш коя си, криеш какво искаш. Живееш неутрален живот, а неутралното не е решение. Не можеш да продължаваш така и да се надяваш, че никой няма да забележи малкия ти кльощав задник, защото, ако го направиш, хората винаги ще се стряскат от теб, от онази, която наистина си.

— О, мамка му, Лио — отвърнах, защото от истината, която разкриваше пред мен, ме бодеше. — Няма нужда да ми обясняваш за моята сексуалност. Как би могъл да знаеш какво е да си гей или нещо подобно? На теб ти е лесно, хетеро момче си, свириш на китара, по-висок си от всички момичета. Няма от какво да се притесняваш.

— Сериозно ли? — Той се взря в мен. — Забелязала си откъде съм аз, нали?

— За мен няма значение откъде са хората, какъв е цветът на кожата им или колко пари имат, дали харесват момчета, или момичета, или… или… всякакви подобни дивотии. Защо хората не могат просто да бъдат хора?

— Защото хората са задници — каза Лио. — И се предполага, че светът ще става едно по-добро, по-справедливо място, но не е така. И скоро няма да стане. Така че единственото нещо, което можем да направим, е да се погрижим за себе си, Рижи. Това е всичко.

И двамата мълчахме известно време. Усещахме, че един неправилен ход може да означава още един приятел по-малко, а никой от нас не искаше това.

— И така — продължи Лио, като смекчи тона си. — Виждала ли си я оттогава?

— Не, на училище ли е?

— Не знам, не съм я виждал тази сутрин.

Ох, изглежда, съм съсипала света около мен и ще трябва отново да започна от нулата.

— Мислиш ли, че ще дойде на репетиция?