Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
— Разкажи ми историята за Борова игличка — помолих, — и как се е била с четирима Гарванови воини едновременно.
— Падналото листо — поправи ме Ем-бот — често се свързва с историческата фигура, известна като Борова игличка или Жената главатар. Тя е била от коренното население на Америка и много псевдоисторически разкази за храброст се свързват с живота ѝ.
Каза го толкова сухо и монотонно.
— Отнася ли се за историята, в която се е била с четирима мъже едновременно? — попитах. — Победила е всеки от тях с тоягата си, пленила ги е за срам и позор, че една жена ги е надвила.
— Твърди се, че е отбила организирани атаки на четири пъти в една битка — каза Ем-бот. — Не е сигурно обаче дали легендата е истинска. От историческа гледна точка, тя е особено важна в отбиването на набезите по време на нападението Блекфут, където станала известна сред своите Кроу. И… Ти защо си пееш? Да не би да казах нещо нередно?
— Просто бабчето ми липсва — отвърнах тихо. Тя караше приказките от старата Земя да оживеят по начина, по който ги разказваше. В гласа ѝ винаги имаше страст, която Ем-бот, колкото и добри намерения да имаше, не можеше да предаде.
— Извинявай — прошепна Ем-бот. — Това е поредното доказателство, че не съм жив, нали?
— Стига с твоите глупости — срязах го аз. — Не съм много добър разказвач. Това не означава, че не си жив.
— Дионският философ и учен Зенту твърди, че има три важни белега, които отличават истинския живот. Растежът е на първо място. Съществото трябва да се променя с течение на времето. Аз съм се променил, нали? Мога да уча, мога да раста.
— Със сигурност — отвърнах. — Самият факт, че ме направи твой пилот, го доказва.
— Базово самоопределяне е второто — продължи Ем-бот. — Живото същество трябва да може да откликва на стимули, за да подобри ситуацията си. Аз не мога да летя сам. Ако можех да летя, мислиш ли, че това щеше да ме направи жив? Мислиш ли, че затова онзи, който ме е създал, ми е забранил да се движа сам?
— Можеш да използваш малките си дросели, за да нагласяваш позицията си — обясних. — Следователно можеш да го правиш. Ако едно растение е живо, защото може да откликва на слънчевата светлина, значи ти си жив.
— Не искам да съм жив като растение — отвърна Ем-бот. — Искам да съм истински жив като растение — обясни Ем-бот. — Искам да съм съвсем жив.
Изпъшках и изстисках лубрикант на пантите на елероните. Миризмата ме накара да се почувствам по-добре. Стаята на долния етаж беше твърде чиста. Дори стаята ми в централата на ЗСД бе попила лека миризма на машинно масло и изгорели газове.
— Какво е третото доказателство за живот? — полюбопитствах. — Поне според този философ.
— Възпроизвеждането — каза Ем-бот. — Живото същество е способно да направи повече версии за себе си или поне видът му е способен на това в някакъв момент от жизнения цикъл. Питах се… Утре ще ти се наложи да пилотираш нов кораб. Може да намерим начин да ъплоуднеш копие от програмата ми в депата за данни на този изтребител. Тогава ще можеш да разчиташ на помощта ми, докато пилотираш един от техните кораби.
— Можеш ли да го направиш? — попитах и вдигнах поглед от крилото.
— На теория — уточни Ем-бот. — Аз съм просто програма — сигурна, — която разчита на транс-сайтонична скорост на обработка. Но същността ми, онова, което наричаш Ем-бот, не е нищо повече от група кодирани части.
— Ти си много повече — отвърнах. — Ти си човек.
— Човекът не е нищо повече от органична колекция от кодирана информация. — Той се поколеба. — Както и да е, моето програмиране ми забранява да правя копия на главния процесорен код. Има защита, която ми пречи да правя дубликати. Може и да успея да я променя, ако… — Щрак. Щракщракщракщрак.
Продължих да работя, замълчах, докато програмата му се рестартираше. Който и да го беше направил, не искаше да рискува врагът да получи негово копие, помислих си аз. Или… не са искали да рискуват врагът да получи негово копие, разсъждавах аз. Или пък… не са искали да рискуват техният изкуствен интелект да се копира без надзор.
— Върнах се — заговори най-сетне Ем-бот. — Извинявай.
— Всичко е наред — казах.
— Може да намерим заобиколен начин… за онова, което казах одеве.
— Не знам дали ми допада, честно — отвърнах. — Да има втори като теб ми се струва нередно. Странно.
— Не по-малко странно от еднояйчните близнаци при хората — засече ме той. — Ако трябва да съм напълно откровен, не знам как програмата ми ще приеме да бъде ограничена в рамките на обикновена компютърна система — в която няма транс-сайтоника.