Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Изведнъж ме обзе ново вдъхновение и започнах да ровя из джобовете си, за да открия поне мъничко късче от синия кристал с надеждата, че то все още излъчва вибрации, които го свързват с неговия първоизточник. Уви. Не намерих дори прашинка. Бях оставил камъчетата до едно в гробницата на баща си. Май ми се щеше да се измъкна твърде лесно.
Какво ми убягваше?
Фалшив Дуоркин, фалшив Оберон и един мъж, който претендираше, че е Коруин Амбърски. И тримата искаха да ме отведат на някакво странно място, за да се включа в двубоя между Силите. Поне така бе казал Оберон. Представилият се като Коруин май бе успял — заключих аз, разтърквайки ченето си. Но що за игра бе това? И кои бяха Силите в нея?
Видението на Оберон спомена, че трябвало да избера между Амбър и Хаос. Но то пък ме излъга за други неща. Да вървят по дяволите и Амбър, и Хаос! Не съм ги молил да ме забъркват в своята игричка. И бездруго си имах достатъчно проблеми. Не исках да знам дори правилата на това, което става.
Ритнах едно малко бяло камъче и го проследих с поглед. Не ми се вярваше това да е дело на Джърт или Джулия. По-скоро ставаше въпрос за нов фактор, или за стар, претърпял значителна промяна. Къде се бе появил той за пръв път? Вероятни имаше нещо общо със силата, която се впусна след мен при опита да освободя Корал. Но откъде идваше тази сили? Може би щеше да е най-добре да разбера първо къде се намират Корал и огненият кръг около нея. Нещо в онова място — предположих аз — може да обясни настоящите ми проблеми. Но къде се намираше то? Корал бе поискала от Лабиринта да я прати там, където би трябвало да е… За съжаление в момента не можех да попитам Лабиринта къде ще да е това място, нито пък да мина по него и да поискам да ме пренесе при нея.
Трябваше да забравя за играта и да се замисля сериозно над начините да се измъкна. Картите даваха на късо, а способността ми да се придвижвам през Сенките бе блокирана по някакъв мистериозен начин. Явно беше време да включа нов, солиден източник на енергия, който да увеличи шансовете ми да разреша загадката. Реших да призова Логрус и да опитам отново да тръгна през Сенките, подкрепяйки всяка своя крачка със силите на Хаоса.
Фракир се впи в китката ми. Огледах се бързо за приближаващата се опасност, но не открих нищо. Въпреки това останах нащрек през следващите няколко минути, изучавайки внимателно мястото, на което бях попаднал. Въпреки това не последва нищо, а Фракир се успокои.
Далеч не за пръв път получавах нереален сигнал за опасност. Дали поради някакво заблудено астрално проявление, или заради някоя странна мисъл, прекосила съзнанието ми — причините могат да са не една и две. Но на място като това никой не би си позволил да рискува необмислено. Най-високата скална площадка в непосредствена близост се извисяваше на петнайсет или двайсет метра над мен, на около стотина крачки нагоре по склона. Запътих се натам.
Когато накрая се озовах на варовитата скала, пред мен се разкри гледка с отлична видимост във всички посоки. Не забелязах нито едно друго живо същество в този странен, ин-ян свят.
Затова реших, че тревогата наистина е била фалшива и се спуснах отново долу. Понечих още веднъж да призова Логрус и Фракир за малко не ми откъсна ръката. По дяволите. Не й обърнах внимание и отправих своя повик.
Знакът на Хаоса се появи и мигом се понесе към мен с невероятна скорост. Очертанията му танцуваха като крилцата на пеперуда, но ударът, който последва, беше като от приближаващ с пълна газ тежкотоварен камион. И светът отново изчезна. От черно-бяло към черно.
Глава 4
Съвземах се.
Главата ме болеше, устата ми беше пълна с кал. Бях се проснал по лице. Спомените ми се завърнаха, провирайки се мъчително през задръстените улици на съзнанието ми. Отворих очи. Всичко наоколо бе все така черно, бяло и сиво. Изплюх песъчинките от устата си, разтъпках очи и премигнах. Знакът на Хаоса бе изчезнал. Нямах ни най-малка представа какво точно се бе случило.
Седнах и обгърнах коленете си. Усетих се доста безпомощен. Всичките ми необичайни дарби бяха блокирани. Не можах да се сетя за нищо друго, освен да стана и да тръгна нанякъде.
Потръпнах. И докъде щях да стигна така? Най-вероятно до друго място със същия монотонен пейзаж.
Последва едва доловим звук, сякаш някой се прокашля неуверено.