Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
„Какво има, Мерлин?“
„Белият нагръдник и другите предмети от същия метал като че ли са правени точно за мен. Останалите снаряжения ми приличат на онези, които се използват в Хаос. Ако приема формата, която обикновена използвам там, те също ще ми паснат идеално. Значи и двата комплекта са правени за мен, но трябва да ги използвам в зависимост от обстоятелствата. Все пак не бих могъл да използвам и двата едновременно. Кой от тях да пазя тогава?“
„Явно точно там е проблемът. Ще трябва да избереш.“
„Има си хас!“ — щракнах аз с пръсти, но звук не последва. — „Ама и аз загрявам толкова бавно, че моята корда за душене трябва да ми обяснява всичко!“
Коленичих и събрах двете купчини в една обща неугледна камара.
„Щом ще трябва да ги пазя“ — казах, — „ще пазя и двата комплекта. Не смятам да вземам страна.“
„Имам чувството, че това няма да се хареса някому“ — отговори Фракир.
Огледах отново оръжията.
„Я ми кажи пак за тая история с бдението. За какво точно става въпрос?“
„Трябва да останеш тук през цялата нощ и да пазиш оръжията и доспехите.“
„От какво?“
„Сигурно от всяко нещо, което се опита да ги присвои по нечестен начин. От силите на Реда…“
„… или Хаоса.“
„Аха, разбирам какво имаш предвид. Но щом си ги събрал така, не е изключено и двете страни да се опитат да си приберат по нещо.“
Седнах на пейката до задната стена, между две от вратите. Една кратка почивка щеше да ми се отрази добре след дългото изкачване. Но нещо продължаваше да човърка съзнанието ми.
„И какво ще спечеля аз от това?“ — попитах след известно време.
„Какво искаш да кажеш?“
„Да речем, че остана тук през цялата нощ и овардя железариите. Нека предположим дори, че нещо се опита да си свие някоя от тях и аз успея да го прогоня. Утрото настъпва и всичко си е все още тук. Аз също съм тук. Тогава какво? Какво получавам аз тогава?“
„Тогава ще трябва да облечеш доспехите си, да си избереш оръжие и да продължиш към следващото ниво на действие.“
Потиснах една напираща прозявка.
„Знаеш ли, не мисля че ми е дотрябвало някое от тия оръжия“ — казах след това. — „Хич не обичам доспехите и мечът, с който вече разполагам, ми е повече от достатъчен.“ — Стиснах дръжката на оръжието си. Усещането ми се стори някак странно, но пък и атмосферата наоколо не беше от най-нормалните. — „Защо просто не зарежем целия куп тук и не тръгнем веднага към следващо ниво? Между другото, какво е това следващо ниво?“
„Не съм съвсем сигурна. Нали ти казах, че нужната информация се появява само в подходящия момент. Дори не подозирах за съществуването на това място, докато не видях входа му.“
Протегнах ръце и после ги кръстосах. Опрях гръб на стената.
„Значи сме заседнали на това място, докато не се случи нещо или ти не получиш откровение?“
„Точно така.“
„Събуди ме тогава, щом всичко свърши“ — казах и затворих очи.
Последвалото затягане около китката ми беше почти болезнено.
„Хей! Не можеш да постъпиш така!“ — каза Фракир. — „Нали идеята е да стоиш буден през цялата нощ и да пазиш.“
„Ама че тъпа идея!“ — възкликнах. — „Отказвам да участвам в такава идиотска игра. Ако някой поиска нещо от тия джунджурийки, ще му го отстъпя на добра цена.“
„Заспивай тогава, щом искаш. Какво ще стане обаче, ако някой дойде и прецени, че ще е най-добре първо да те отстрани от пътя си?“
„Първо на първо, не вярвам, че някой ще хукне да се трепе за тези средновековни боклуци, освен ако не е пощурял на тази тема. И второ, твоята работа е да ме предупреждаваш за опасностите.“
„Тъй вярно, старши. Но това място е доста странно. Ами ако дори моята чувствителност си има своите граници?“
„Взе да се престараваш с догадките“ — отбелязах аз. — „Предполагам, че в такъв случай ще ти се наложи да импровизираш.“
Задрямах. Сънувах, че се намирам в някакъв магически кръг и разни неща се опитват да ме докопат. Но щом се докоснеха до кръга, те се превръщаха във фигурки от клечки и анимационни герои. После бързо избледняваха. Само образът на Коруин Амбърски не губеше от плътността си. Усмихваше се и клатеше леко глава.