Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Мигом се озовах на краката си. Докато се изправя вече бях успял да се огледам във всички възможни посоки.
„Кой е?“ — попитах мислено, тъй като се бях отказал от опитите да проговоря.
Като че ли чух отново същия звук, но този път съвсем наблизо.
„Какво? Къде си? Какво искаш да ми кажеш?“
„Извини ме“ — чух да казва един приглушен глас, — „но усещането е съвсем ново за мен. Но да започнем отначало. Намирам се там, където винаги съм била — на китката ти. След като Логрус се сгромоляса на това място, той ме надари с едно извънредно свойство, за да мога да ти предам съобщението.“
„Фракир?“
„Да. Първите си свойства получих в деня, когато ти ме пренесе през Логрус — чувствителност към опасностите, способност за придвижване, нападателни умения и зачатък на собствено съзнание. Този път Знакът на Хаоса добави към тях възможността за директно мисловно общуване и подсилена сетивност, чрез която да долавям посланията.“
„Но защо?“
„Логрус бързаше и можеше да остане на това място само за един-единствен миг, а това беше единственият начин да ти разкаже за това, което става.“
„Не знаех, че Логрус има свой независим разум.“
Последва нещо като прихване.
„Трудно е да се класифицира подобен тип интелигентност със стандартните понятия. Предполагам, че обикновено Логрус няма кой знае колко време за приказки, тъй като енергията му е насочена другаде.“
„А защо ме прегази така?“
„Несъзнателно. Нещо като страничен ефект от процеса на моето доразвиване. Той просто осъзна, че не би могъл да ти предаде нещо повече от няколко думи или образа.“
„Защо времето му тук беше толкова ограничено?“ — попитах аз.
„Такава е природата на това място. То се намира на границата между двата полюса на Вселената. Затова Логрус и Лабиринта не могат да проникнат тук за дълго.“
„Нещо като демилитаризирана зона?“
„Не, тук не става въпрос за някакво примирие. Просто за всеки от тях е изключително трудно да се появи тук. Затова и мястото остава така непроменено.“
„Значи те не могат да се доберат дотук?“
„В общи линии, да.“
„И как така чувам за пръв път за нещо подобно?“
„Вероятно, защото достъпът до това място е ограничен за всички.“
„Какво е съобщението?“
„В общи линии, да не се опитваш да призоваваш Логрус, докато си тук. Мястото представлява една толкова уравновесена среда между силите на реда и хаоса, че всяка излъчена тук енергия би могла да предизвика непредсказуеми последствия. Би могъл да пострадаш сериозно.“
Разтърках пулсиращите си слепоочия. Покрай тях поне бях забравил за болката в ченето.
„Добре де“ — съгласих се аз. — „Да имаш някаква представа какво по-точно става тук?“
„Да, имам. Провежда се изпитание. На какво, това не знам.“
„А имам ли някакъв избор?“
„Какво искаш да кажеш?“
„Мога ли да откажа да участвам?“
„Предполагам, че да. Но в такъв случай не знам как би успял да се измъкнеш оттук.“
„Значи, ако се включа в играта, накрая ще ме освободят, така ли?“
„Ако си все още жив, да. Може би дори, ако вече не си.“
„В такъв случай, нямам избор.“
„Ще трябва да избереш.“
„Кога?“
„Някъде по пътя. Не знам точно къде.“
„Защо просто не ми повториш всички инструкции, които си получила?“
„Не мога. Отговорите ми ще се появяват само в отговор на възникналия въпрос или ситуация.“
„А новите ти способности ще пречат ли на умението да се оправяш с враговете ми по моя заповед?“
„Не би трябвало.“
„Е, и това е нещо. Ами добре. Имаш ли някаква представа с какво трябва да се захвана най-напред?“
„Да. Трябва да тръгнеш към върха на най-високия хълм вляво.“
„Кой… Добре, мисля, че е ей онзи“ — прецених аз, след като погледът ми се спря на един огромен отчупен зъб от ослепително бял камък. Черното слънце се бе изкачило по-високо сред сивото небе. Зловещата тишина си беше все същата.
„Знаеш ли какво точно ще намерим, когато стигнем там, закъдето сме тръгнали?“ — опитах да кажа на Фракир.