Илиада [bg]

колесничари, пешаци; тътнеж неизказан се вдигна. Щом като двете войски наближиха полето на боя, [60] смесиха кожени щитове, копия остри и ярост на меднобронни герои; и техните щитове кръгли силно се сблъскаха: шум и безредие грозно настана. Сляха се там едновременно вопли на смъртно ранени с радостен вик за победа: и в кръв се окъпа земята. [65] Докато беше зора и свещеният ден все растеше, гъсто стрелите валяха и гинеха в боя войските. Щом като слънцето стигна зенита на свода небесен, тъкмо тогава Кронид заопъва везните си златни: сложи в блюдата два жребия, носещи гибелна участ [70] на конеборци троянци и меднохитонни ахейци. Вдигна везните, съдбовният ден на ахейци се спусна. Смъртният жребий ахейски достигна земята кърмилка, а пък троянският жребий политна дори до небето. Зевс всемогъщ загърмя изведнъж буреносно от Ида, [75] прати светкавица ярка в ахейските плътни редици. Смаяни те я видяха и бледен страх всички обхвана. Там не останаха Идоменей, нито цар Агамемнон, нито юначните двама Аякси, слугите на Арес. Нестор геренски, защитник ахейски, единствен остана. [80] Стори това по принуда, че кон му пострада жестоко. Парис божествен, съпругът на хубавокоса Елена, коня опасно рани със стрела във тила към главата, гривата дето започва — във най-уязвимото място. Конят подскочи от болка, стрелата във мозъка влезе. [85] Той се замята със нея, подплаши конете във верига. Тъкмо пресегна цар Нестор да среже с меч конския ремък, вихрено там долетяха конете стремглави на Хектор, возейки право през схватката дръзкия син на Приама. Старецът Нестор живота си щеше сега да загуби, [90] ако не бе го съгледал герой Диомед гръмогласен. Вик проглушаващ нададе, подбуждайки цар Одисея: «Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен! Где през тълпата ти бягаш, подобно на воин страхливец? Никой дано не улучи гърба ти при твоето бягство! [95] Спри се за миг да отблъснем от стареца дивия Хектор!» Тъй каза. Нищо не чу Одисей издръжлив и божествен, а продължи да търчи към ахейските кораби кухи. Цар Диомед се отправи самичък сред първите в боя. Спря пред конете на Нестор, сина сладкодумен Нелеев, [100] па му извика високо и думи крилати изрече: «Старче! Наистина много те мъчат по-млади войници! Твоята сила отслабна и тежка те старост налегна, немощен ти е коларят, конете ти вече са бавни. Качвай се с мен в колесницата, за да узнаеш на дело [105] колко са яки конете на Троса: познават полето, винаги бързо се носят — когато преследват и бягат. Скоро ги взех от Енея, виновник за срамното бягство. Двамата наши колари за твоите да се погрижат, с моите нека нападнем сега конеборци троянци, [110] за да узнае и Хектор как копие медно размахвам.» Тъй каза. Нестор, геренският конник, веднага послуша. Силният Стенел и храбрият Евримедонт незабавно взеха под своите грижи кобилите морни на Нестор, който при цар Диомед в колесницата здрава се качи. [115] Старецът Нестор пое със десница юздите блестящи, плесна със бича конете и стигнаха близо до Хектор. А Диомед се прицели във Хектор, връхлитащ отсреща, но не улучи във него, рани му коларя усърден, Ениопея, рождения син на Тебея юначен, [120] който държеше юздите: умери го право в гърдите. Рухна коларят в прахта, а конете поеха обратно; там начаса му излитна душата и мъжката сила. Горестна мъка обхвана сърцето на Хектор за него. Скръбен макар и да бе за другаря си, той го остави, [125] после без бавене самоотвержен колар си подири, тъй без водач не останаха дълго конете му буйни. Скоро откри дръзновения Архептолема Ифитов. Хектор го взе в колесницата бърза, юздите му даде. Щеше беда да настане, опасни дела да се случат [130] и като агнета в Троя да бъдат запрени троянци, ако не беше бащата на хората и боговете. Гръмна Зевс грозно и мигом слепяща светкавица прати. Тя пред конете на цар Диомеда удари в земята. Огън страхотен от пламнала сяра се вдигна високо. [135] Свиха се към колесницата двата подплашени коня, старецът Нестор Нелеев изпусна юздите блестящи. Ужас обзе му душата, той рече на цар Диомеда: «Сине Тидеев! Насочвай конете веднага към бягство! Или съвсем не разбираш, че Зевс ти отказва победа? [140] Зевс олимпийски дарява днес слава на Хектор божествен. Стига да иска, той може по-късно и нас да прослави. Никой човек не променя всесилната воля на Зевса — даже най-храбрият, тъй като Зевс е най-мощен от всички.»