Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Доктор Фишер се поклони отново и напусна покоите ми заднешком, както повеляваше церемониалът. Изведнъж главоболието ми отмина. Отпуснах се с въздишка на възглавниците, като си наложих да не рипна на мига. Отлично осъзнавах присъствието на дежурната придворна дама. Нямах доверие никому. Неприятно щеше да е както за Франц Йозеф, така и за мен, ако тя докладваше, че след като е чула потискащата диагноза, императрицата като по чудо си е възвърнала веселостта.
За кой ли път ми се прииска сред всичките тези високоблагородни дами с безупречно потекло да имаше поне една дружелюбно настроена към мен душа. Приятелка, достойна за доверието ми, с която да споделям и радости, и скърби. Не можех обаче да очаквам приятелство от дамите от виенската аристокрация. Това се потвърди и през следващата зима, която прекарах свободна и необезпокоявана благодарение на съдействието на доктор Фишер.
Дворецът уважаваше моя сан, но не и личността ми. Контесите, графините и ерцхерцогините не проумяваха, че монотонността на дворцовия живот с неговите приеми и чествания, аудиенции и празненства, сковаващи правила и кухи фрази е затъпяваща и скучна. Предпочитах вместо това да яздя из „ Пратера", да чета книга или отново да уча унгарски, те пък смятаха заниманията ми за недопустима критика и посегателство върху техните наследствени позиции и длъжности. Обвиняваха ме, задето ограничавах публичните си изяви, понеже това ограничаваше и техните.
Под грижливо фризираните им, окичени с бижута глави се криеше оскъден интелект, занимаващ се най-вече със семейни клюки, мода, завист и със собствената им значимост. Така например те не проумяваха, че уча унгарски, защото езикът, страната и нейната авантюристична история ме бяха омагьосали още първия път, когато чух за тях в „Поси". Нежният спомен за граф Имре Хуняди бе дълбоко скътан в опърничавото ми сърце. Чаровният унгарец и неговата красива сестра бяха направили дните ми в Мадейра незабравими.
Франц Йозеф, който говореше унгарски от дете, се забавляваше с ненадейно обзелите ме амбиции.
– Нямаше ли да е по-добре да си усъвършенстваш френския или италианския? Така ще ти бъде много по-лесно, когато приемаме нашите посланици.
Завоалираната критика само засили съпротивата ми. Исках да уча унгарски, а не да вземам уроци, за да бъда разбирана по-добре от някакви си посланици.
– Ти понякога приемаш и унгарци, мили мой – заинатих се аз.
– Тук си права – миролюбиво се съгласи той и отново се зае с документите си. – И без това скоро ще установиш, че този език крие коварни изненади.
За моите придворни дами унгарският беше синоним на революция и въстание. Ерцхерцогинята, все още абсолютният и безпрекословен авторитет по въпроса кое подобава и кое не, ненавиждаше маджарите с цялото си сърце. Следователно и техният език беше някаква абракадабра, незаслужаваща да бъде изричана от една дама. Щом императрицата се мъчи да го научи, значи за пореден път доказва, че „щуротиите" й минават всякаква мярка.
Всеобщите настроения обаче само подклаждаха моето усърдие. Всяка унгарска дума, която усвоявах, засилваше интереса ми и ми доставяше удоволствие. Маджарите и тяхната страна все повече ми оживяваха на сърцето. Разбирах гордостта на унгарците и стремежа им към свобода, както разбирах и недоверието, с което се отнасяха към Хабсбургския император, когото политическите раздори бяха превърнали в техен крал.
След насилственото и кърваво разгромяване на революцията от 1848 година страната се владееше и управляваше централно от Виена. Унгария бе загубила привилегиите си, аристокрацията й беше прокудена извън страната, унизена или екзекутирана. Императорската войска задушаваше в зародиш всякаква съпротива. До момента Франц Йозеф не държеше да бъде коронован официално за крал на Унгария. Съображенията му бяха очевидни.
Коронацията предполагаше възстановяването на старата унгарска конституция, а никой във Виена не желаеше да чуе за това. Императорската майка и повечето съветници на Франц Йозеф настоятелно го убеждаваха да не прави каквито и да било компромиси пред унгарците. Те бяха врагове на Унгария, а също и мои. Зад всяко сближаване надушваха измяна – сигурна бях, че същите хора стояха и зад опита на Франц Йозеф да ми избие от главата уроците по унгарски, на които първоначално само се присмиваше.
– Това източно наречие е твърде трудно за теб, Сиси – императорът прикри критиката си с мнима загриженост, когато се видяхме за малко на четири очи преди един от безбройните приеми. – Теб те заболява главата дори, когато ти се наложи да кажеш няколко изречения на френски в „Кръга".