Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— От двама до четирима души във всяка кола, моля, от двама до четирима души — повтаряше някакъв записан глас.
— Деца под десетгодишна възраст трябва да пътуват с придружител. От двама до четирима души, моля…
Тим видя, че Грант, Сатлър и Малкълм се качват в първия автомобил заедно с адвоката Дженаро. После хвърли поглед към Лекс, която удряше с юмрук ръкавицата си. Тим посочи първата кола и запита:
— Мога ли да отида с тях?
— Боя се, че имат да обсъждат някои неща — каза Ед Реджис. — Някои технически подробности.
— Но аз се интересувам от техника — настоя Тим. — Предпочитам да отида с тях.
— Ще чуваш разговора им — успокои го Реджис. — Между колите има радиовръзка.
Пред тях спря втората кола. Тим и Лекс се качиха, Ед Реджис ги последва.
— Това са електрически автомобили — обясни Реджис. — Направляват се от кабел, монтиран по трасето.
Тим беше доволен, че е седнал на предната седалка, защото на таблото бяха монтирани два компютърни екрана и кутия, която му заприлича на CD-ROM — компактдисково устройство, управлявано от компютър. Видя също портативна радиостанция и някакъв радиопредавател. На покрива имаше две антени, а в жабката — чифт странни очила с изпъкнали стъкла.
Чернокожите затвориха вратите на автомобила и той потегли с тихо бръмчене. Пред тях се виждаше другата кола с тримата учени и Дженаро, които оживено разговаряха и ръкомахаха.
— Да чуем за какво става дума — каза Ед Реджис и включи радиовръзката.
— Какво, по дяволите, си мислите, че правите тук! — чу се ядосаният глас на Дженаро.
— Много добре знам защо съм тук — отвърна Малкълм.
— Тук сте, за да ме съветвате, а не да ми задавате гатанки. Притежавам пет процента от компанията и съм длъжен да се уверя, че Хамънд разумно си гледа работата. А вие сте дошли тук…
Ед Реджис натисна копчето на радиовръзката и каза:
— В съответствие с екологичната политика на нашия парк тези леки електрически автомобили са изработени специално за нас от фирмата „Тойота“ в Осака. Надяваме се, че в бъдеще ще се минава с кола направо между животните, както е в африканските резервати, но засега се отпуснете и се насладете на обиколката с автоматично управление. — Той се поколеба. — А, между другото, оттук чуваме разговора ви.
— По дяволите — ядоса се Дженаро. — Човек не може спокойно да говори. Не съм молил тези проклети деца да идват…
Ед Реджис се усмихна любезно и натисна копчето.
— Да започваме с представлението, искате ли?
Чуха тържествена музика от тромпети и на екраните в колите просветна надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ В ЮРСКИЯ ПАРК“. После звучен мъжки глас каза: „Добре дошли в Юрския парк. Навлизате в изгубения свят на праисторическото минало, свят на огромни същества, отдавна изчезнали от лицето на Земята, които имате преимуществото да видите за пръв път.“
— Това е Ричард Кайли — каза Ед Реджис. — Както виждате, не сме жалили средствата.
Колите минаха през горичка от ниски палми с дебели стволове. Ричард Кайли продължи: „Най-напред обърнете внимание на забележителната растителност около вас. Дърветата вляво и вдясно от пътя се наричат сагови палми, праисторическите предшественици на днешните палми. Саговите палми били любима храна на динозаврите. Виждате също bennettitaleans и гинко. В света на динозаврите имало и някои съвременни растения, например борове, ели и блатни кипариси. Ще ги видите по-нататък.“
Автомобилите бавно напредваха сред зеленината. Тим забеляза, че оградите и подпорните стени са покрити с растителност, за да се създаде впечатление, че се движат сред истинска джунгла.
„За нас светът на динозаврите — продължи гласът на Ричард Кайли — е свят на огромни тревопасни, които бродят из безкрайните блатисти гори през периодите юра и креда, преди сто милиона години. Но повечето динозаври не са били толкова големи, както си представят хората. Най-малките са били колкото домашна котка, а средно големите — горе-долу, колкото пони. Най-напред ще отидем при едно от тези средно големи животни, което се нарича хипсилофодонт. Ако погледнете наляво, ще видите няколко от тях.“
Всички обърнаха глави наляво.
Автомобилите спряха на ниско възвишение, откъдето през процеп в зеленината се откриваше гледка на изток. Пътниците видяха горист склон, който се спускаше към поляна, покрита с жълта трева, висока около метър. Но не се виждаха динозаври.