Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Значи можете да управлявате целия парк от тази контролна зала?
— Да — потвърди Арнолд. — Мога да го управлявам и с една ръка, ако се наложи. Всички процеси са автоматизирани. Компютърът сам следи движенията на животните, храни ги и пълни коритата с вода в продължение на две денонощия, без надзор.
— Това ли е системата, проектирана от господин Недри? — запита Малкълм.
Недри работеше на терминал в другия край на залата и дъвчеше бонбони.
— Да — отвърна Недри, без да вдига поглед от клавиатурата.
— Системата е страхотна — с гордост каза Арнолд.
— Точно така — разсеяно вметна Недри. — Само трябва да отстраня някой и друг дефект.
— А сега, както виждам, обиколката вече започва — рече Арнолд. — Така че, ако нямате други въпроси…
— Само един — обади се Малкълм. — Един чисто теоретичен въпрос. Показахте ни, че можеше да проследите движението на прокомпсогнатусите и можете да ни покажете всеки един от тях. А можете ли да ни представите някакви групови данни за всички тях? Например да измерите някои характеристики. Ако искам да зная ръста или теглото им, или…
Арнолд натисна няколко клавиша. На екрана се появи ново изображение.
— Можем да го извършим много бързо — каза Арнолд. — Компютърът снема данните за размерите, докато разчита видеоинформацията, и затова може да я транслира веднага. Виждате, че тук имаме едно нормално разпределение на Поасон при популацията на животните. То показва, че повечето животни са групирани около една средна стойност, а само малък брой в краищата на кривата са или по-големи, или по-дребни от средното равнище.
— Човек би очаквал да види точно такава графика — рече Малкълм.
— Да. Всяка здрава биологична популация показва подобно разпределение. А сега — продължи Арнолд и запали нова цигара, — има ли други въпроси?
— Не — отвърна Малкълм. — Разбрах всичко, което исках да зная.
— Системата ми се струва доста добра — каза Дженаро на излизане от залата. — Не виждам как някое животно ще напусне острова.
— Не виждате ли? — попита Малкълм. — Аз пък си мислех, че е съвсем очевидно.
— Почакайте, нима смятате, че има избягали животни? — учуди се Дженаро.
— Знам, че има.
— Но как? Нали сам видяхте? — каза Дженаро. — Могат да броят всички животни. Могат да видят всички животни. Знаят къде е всяко животно по всяко време. Как е възможно някое да избяга?
— Но то е съвсем очевидно — усмихна се Малкълм. — Въпросът е какво приемате за дадено.
— За дадено — повтори намръщен Дженаро.
— Да — каза Малкълм. — Вижте сега, главното събитие в Юрския парк е опитът на учени и лаборанти да създадат един нов и цялостен биологичен свят. А учените в контролната зала очакват да видят един естествен свят. Като на диаграмата, която току-що ни показаха. Но ако човек се замисли само за миг, ще разбере, че такова хубаво и нормално разпределение е ужасно тревожно на острова.
— Така ли?
— Ами да. Въз основа на онова, което одеве ни каза доктор Ву, не би трябвало да видим диаграма на популацията, подобна на тази.
— И защо? — попита Дженаро.
— Защото това е диаграма на нормална биологична популация. А Юрският парк представлява точно обратното. Юрският парк не е действителният свят. Той е замислен като регулиран свят, който само наподобява истинския. В този смисъл е истински увеселителен парк и доста прилича на японските симетрично подредени градини. Ако щете, това означава природата да бъде фалшифицирана така, че да изглежда по-истинска от истинската природа.
— Боя се, че не ви разбирам — каза раздразнено Дженаро.
— Сигурен съм, че всичко ще стане ясно по време на обиколката — рече Малкълм.
Обиколката
— Оттук, моля, минете оттук — подкани ги Ед Реджис.
До него стоеше някаква жена — тя им раздаде тропически шлемове, на които пишеше „Юрски парк“ и беше нарисуван малък син динозавър.
От подземния гараж, разположен под сградата за посетители, излязоха два автомобила марка „Тойота“, които се движеха съвсем безшумно и бяха без шофьори. Когато колите спряха пред групата, двама чернокожи, облечени в екипи за сафари, отвориха вратите и поканиха гостите да се качат.