Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
За бога! Кучката кафир беше разбрала!
— Какво става? — попита американецът на английски. — Защо спряхме?
Явно не говори арабски, убеди се Ахмед. Само жената, която упорито продължаваше да се вглежда в момчето. След като първоначалното му смайване отмина, Ахмед отвърна на погледа й, без да покаже каквото и било притеснение. В името на Пророка, нямаше жена, която да го накара да отстъпи!
— Какво каза? — настоя туристката.
— Казах истината! — отговори Ахмед, гледайки я предизвикателно в очите.
— Какво става, sweetie95? — попита американецът, усещайки, че нещо не е както трябва. — Обясни ми.
Без да откъсва очи от Ахмед, жената заговори на английски.
— Този тип те нарече гяурско куче, а мен — курва.
Мъжът зяпна от почуда. Не вярваше на ушите си.
— Какво?
— Точно каквото казах, Джони. Той ни оскърби.
Лицето на американеца почервеня. Внезапно замахна и зашлеви Ахмед.
— Как си позволяваш? — извика той, обзет от ненадейна ярост.
Ударът завари Ахмед неподготвен и го събори на земята.
— Арабска свиня! — Американецът ритна падналото момче в гръб. — За кого се мислиш ти, бе?
Страхът на Ахмед бързо прерасна в гняв. Скочи и сляпо се нахвърли върху американеца, удряйки го с пестници, както му падне, улучвайки ту лицето, ту тялото, ту въздуха, неспирно размахвайки юмруци в пълно изстъпление. Ослепя за всичко останало, сетивата му бяха заети само със схватката — тук зърне ръка, там лице, земя, магазин, крак, ръка, всичко се въртеше непрестанно в невероятен калейдоскоп.
— Кафирско куче! — викаше той сред разразилия се яростен хаос. — Нека Аллах да те прати в адския огън!
На улицата настъпи суматоха. Ахмед усети, че първоначалната му яростна офанзива завари неприятеля неподготвен, но след първите няколко удара той започна да реагира. Удвои ожесточението, с което се беше хвърлил в атака, опитвайки се набързо да разреши двубоя, но поредният му щурм неочаквано беше париран от две корави като желязо ръце, които го вдигнаха във въздуха.
— Пусни го! — нареди глас на арабски. — Пусни го.
Извиха дясната му ръка и я притиснаха зад гърба. Болката бе толкова силна, че Ахмед едва се сдържа да не изкрещи. После получи юмрук в корема и болката премина там, остра и съкрушителна. Момчето се сгърчи и рухна на земята. Отнесе два ритника в ребрата и един в лицето. Опита се да отвори очи и видя всичко в червено от бликналата по лицето му кръв. Но въпреки болката сред хаоса успя да зърне хората, които се бяха намесили в схватката. Когато видя познатите сериозни и съсредоточени лица, той разбра, че е загубен.
Бяха цивилните полицаи.
Съдията имаше напълно безучастен вид в момента, в който вдигна дървеното чукче. Ахмед го наблюдаваше напрегнат от подсъдимата скамейка.
— За нанесена телесна повреда на чужд гражданин и морални щети на съпругата му — произнесе съдията апатично — осъждам обвиняемия Ахмед ибн Бараках на три години затвор!
Ударът на чукчето отекна в залата.
Веднага след това един полицай го дръпна за раменете и Ахмед едва успя да зърне майка си, която скришом бършеше сълзите си, баща си, който стоеше вцепенен от срам на полупразните скамейки в съда, и Ариф, поклащащ сломено глава. Докато се усети, и вече беше вън от залата, повлечен из грозните и потискащи коридори до арестантската кола, където очакваха осъдените през деня. Беше горещо, както обикновено в Кайро, но той изгаряше от вътрешен огън. Душата му пламтеше от страх и възмущение.
Седна в арестантската кола и зарея поглед в пространството, докато изчакваха другите осъдени, за да ги отведат в затвора. Щеше да прекара три години от живота си в затвор, задето беше сложил на място един кафир и курвата му! Три години! Що за страна беше тази, която защитаваше кафирун за сметка на правоверните? Още повече че той само беше отговорил на атаката на онова куче! Поклати глава, изпълнен с възмущение и съжаление. Какво нещо! Един кафир бе по-важен от един правоверен! Нима бе възможно това! Кафир на по-голяма почит от правоверен! За бога, докъде беше стигнала тази страна!…
95
Любима, скъпа (англ.). — Б.пр.