Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
В очите на Ахмед процесът бе една ужасна инсценировка. Американският турист се оказа журналист, който отразява гражданската война в Ливан. Беше дошъл в Кайро с ливанската си любовница, навярно християнска кучка, протеже на ония проклети Джемайел. За да си отмъсти за урока, който беше получил, американецът е задвижил всичките си връзки, та посолството да настоява за осъждането на един правоверен. Правителството, съставено явно от марионетки на американците, е било принудено да вземе страна и да притисне съда. Съдията се е изплашил и го е осъдил. Всъщност само така можеше да си обясни защо съдията смяташе един кафир за по-важен от един правоверен.
Явно докато това правителство беше на власт, нямаше да се оправят. Нали точно тези хора имаха наглост да отидат в Ал Кудз и да се помирят с ционистите? Фараонът Садат беше лицето, но и Мубарак беше замесен в предателството. И той бе отстъпник! Как можеше някой като Ахмед да се пребори с такъв произвол? Щом не го е било срам да отидат на крака при кафирун и да се прегърнат с ционистите, какво ще им струва да пратят за три години в затвора един обикновен правоверен само защото е дръзнал да се защити срещу кръстоносец?
Чувството на негодувание накара Ахмед да си спомни нещо, което един друг турист му беше казал. Каква беше думата, която бе използвал? Демокрация, нали така? Беше попитал Ахмед дали би искал да има демокрация в Египет. Да, точно така. Беше проверил тогава в енциклопедията тази дума. Демокрация. От онова, което беше прочел, разбра, че означава да се организират избори и всички да гласуват за ново правителство.
На пръв поглед идеята не изглеждаше лоша. Но трябваше да се посъветва за това с моллата, разбира се, не с някой отцепник суфи, а с истински правоверен. Но факт е, че ако имаше избори, би могъл да гласува срещу Мубарак и неговите копои, както и срещу корупцията, която с упадъка си ги влечеше надолу. Вместо тия червеи биха могли да сложат в правителството почтени и сериозни хора, добри мюсюлмани, които да почитат шериата и волята на Аллах, да разпределят закат между онеправданите и да са способни да се изправят срещу кафирун, които обиждат уммата. Да, може би Египет се нуждаеше тъкмо от това.
Демокрация.
XXI
Животът на Томаш влезе в обичайните си коловози. Преподаваше история в Нов лисабонски университет, даваше консултации във Фондация „Калуст Гулбенкян“, а през уикендите ходеше до Коимбра, да посети майка си в старческия дом. Понякога, когато тя се чувстваше достатъчно добре, я водеше на разходка из центъра или в пешеходната зона край реката.
Новините идваха по телефона. Ребека Скот му се обаждаше често от Мадрид, за да пита дали беше успял да разгадае шифрованото послание, което му беше показала във Венеция, а също и дали бе напреднал с проучването на мюсюлманите фундаменталисти в Португалия.
— Разкрих някои места в Лисабон, където доста се говори за джихад — съобщи Томаш.
— Така ли? Къде?
— В кината, в които се прожектират филми с Чък Норис — пошегува се той, възползвайки се от хрумването на Алсидеш.
— Вижте, не е добре да се шегуваме със сериозни неща — смъмри го американката от другата страна на линията. — Въпросите, които обсъждаме, са твърде важни.
Разговорите между двамата засягаха изключително работата на NEST, но Томаш имаше чувството, че тя използва това като претекст, за да си поговори с него. Интуицията не беше неговата силна страна и той бе готов да приеме, че фантазира, но беше факт, че телефонните разговори с Ребека оставяха у него точно такова усещане.
Разкритията във Венеция му се сториха изключително тежки, но сега, сред ведрия покой на Лисабон, страшните заплахи му изглеждаха пресилени. Въпреки това реши да не оставя нещата без надзор. NEST му плащаше някакво възнаграждение — скромно, но достатъчно, за да го убеди, че трябва да си заслужи парите с работа.
Ето защо се зае редовно да посещава джамиите. Всеки петък ходеше в Централната джамия на площад „Испания“, много удобно място, съвсем близо до факултета и Гулбенкян. Мюсюлманите, които посещаваха джамията, го посрещнаха със смесено чувство на изненада и задоволство — не се случваше често да виждат някой със зелени очи сред тях.