66 градуса северна ширина

Имаше чувството, че са семейство. Но имаше и неща, които Магнъс не разбираше. С Ингилейф не бяха в „сериозна връзка“ в американския смисъл на думата. Тя идваше и си отиваше, когато й скимне, и си правеше собствени планове. Магнъс не беше много сигурен точно каква роля играе в живота й. Очакваше ли се да прекарват уикендите заедно? Трябваше ли да я пита какво прави? И какво наистина правеше тя?

Понякога той се чудеше дали тя не се вижда и с други мъже. Веднъж я бе попитал, а тя отрече и се ядоса, че дори си е помислил такова нещо. Но подозрението му остана. Може би защото беше ченге — винаги подозираше нещо.

Пропъди тези отровни мисли от главата си и отвори романа, който Унур му даде, „Пустошта и човекът“. Реши да прочете първите две глави, преди да подхване третата.

Разказваше се за едно семейство, наскоро пристигнало в Рейкявик през 1944-та. Войната и английската и американска окупация на Исландия бяха донесли богатство на страната. Човекът от заглавието бе млад ратай на име Арнор от неназован провинциален край, който бе дошъл в Рейкявик да си търси работа. Книгата бе добре написана. Магнъс бе запленен от историята още преди да стигне трета глава. Дотук се разказваше за детството на Арнор.

Беше пролет и Арнор и най-добрият му приятел Иой от съседната ферма се шмугнаха в плевнята да си играят в сеното, макар да им бе абсолютно забранено. По едно време чуха някакво шумолене и грухтене. В първия момент решиха, че някое голямо животно се е приютило тук, или може би скитник. Когато пропълзяха по-наблизо, разбраха, че звуците са човешки и то не от кой да е човек, а от родителите им. Бащата на Арнор се любеше с майката на Йой — жената на фермера — там, в сеното.

Двете момчета избягаха, без да ги усетят.

Месец по-късно момчетата играеха до едно изолирано езеро на доста път от фермата. Бяха тръгнали да се прибират, когато Арнор се сети, че е забравил ножката си и се върна до езерото. Той видя бащата на Иой, фермера, който гребеше навътре във водата, а в лодката му се виждаше голяма торба. Когато стигна средата на езерото, той прибра веслата. Не без известна доза пъшкане и псуване, най-накрая той успя да избута чувала от лодката във водата.

Арнор се прибра у дома. Баща му закъсняваше от едно пътуване до близкия град. Когато не се върна и на следващата сутрин, майката на Арнор вдигна тревога. Никой повече не видя бащата на момчето. Според някои, бе заминал за Америка, но дори да беше така, той не прати ни вест, ни кост до Исландия. А Арнор не каза на никого какво е видял.

Магнъс затвори книгата.

— Исусе! — възкликна той на английски.

Унур твърдеше, че бащата на Халгримур е убил бащата на Бенедикт, Йоханес, който бил фермерът на Храун. Ако описаното в романа се базира на тази случка, това означава, че Бенедикт и Халгримур са били двете малки момчета, а тялото на Йоханес се намира в някое езеро из околността — или Свинското, или съседното, Храунсфярдарватн.

Магнъс не бе чувал нищо за съсед, който е убит, или дори изчезнал. Но ако това се е случило, когато дядо му е бил дете, значи е било през трийсетте години. Не бе чувал и за писател, който да живее в района — със сигурност нямаше такъв човек през четирите години, които Магнъс изкара там през осемдесетте. Но може би Бенедикт се е преселил години преди това.