Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Мирча хвана ранената ми ръка, изправяйки я, оголвайки кървавата ми кожа. Той килна главата си, очите му фиксирани върху другия вампир и езикът му проблесна навън, плъзгайки се по ръката ми с решени, предизвикателни милувки. Гледах как лижеше кръвта от мен замаяно, неспособна да отместя поглед от гледката на тази внушителна глава наведена над китката ми, хипнотизирана от горещата влажност на езика му върху мен. Мирча вдигна главата си след момент и се взрях в ръката си невярващо. Там, където трябваше да има рани, имаше само бледа, неопетнена кожа. Очите на Мирча не се откъснаха от Дмитрий.
— Ако смяташ да задълбочиш спора, аз съм на твоите услуги.
Устните на Дмитрий се отвориха за момент, но очите му се стрелнаха встрани.
— Не бих обидил домакина ни като наруша гостоприемството му — като той твърдоглаво. Той отстъпи назад, яростта във всяка част на тялото му — Но нарушението на правилата ще запомня, Мирча!
Веднага щом се отдалечи, червената неяснота около нас изчезна като мъгла в слънчева светлина. Адреналинът, който ме държеше на крака рязко изчезна, оставяйки ме студена и трепереща, и ако не беше ръката на Мирча, щях да падна отново. Гостите наблизо, които бяха наблюдавали с очевидно любопитство, ни обърнаха гръб, без да скриват разочарованието си.
Мирча бавно ме избута назад в сенките по стената. Наблизо, група вампири, една величествена брюнетка и един русокос мъж, се хранеха от млада жена. Жената вампир се беше настанила на един стол до стената, тялото на момичето подпряно в скута й, докато тя пиеше от артерията й. Главата на младата жена бе килната назад, малки кървави кичурчета коса се спускаха по раменете й и бяха в контраст с дълбокото розово на роклята й. Вампирът беше коленичил пред тях, неговата дълга, сапфирена роба се разпростираше около него като водопад. Както и се предполагаше, той тръгна да търси друга мишена.
Той спусна презрамките на оцветената в тъмно лилав цвят, копринена туника, която носеше момичето и ги остави да се плъзнат бавно по ръцете му. Дрехата се плъзна надолу по тялото й, и покри бедрата й. Тя изстена, дали от болка или за да му даде кураж, не можех да кажа. Той погали страните и стомаха й за момент, после премести връхчето на пръста си върху кръглите сини вени на гърдата й. Ръката й се вдигна докато не докосна рамото му в плах жест на прегръдка.
Той стисна едната й гърда нежно, а палеца му галеше едното й зърно. Момичето трепереше видимо при докосването му, но тя се наведе към него, когато устата последва ръката му. Тя започна да се гърчи момент по-късно, когато острите му вампирски зъби се забиха дълбоко в бялата й кожа.
Устата на жената вампир дърпаше момичето назад, извивайки тялото й в перфектна куповидна форма, после вампирът я придърпваше към себе си с ръце, уста зъби. Всяко движение бавно прилиташе в следващото, построявайки хипнотизиращ ритъм. Младото й тяло скоро се тресеше безпомощно под двойното смучене. Дъхът й започна да секва, докато се разхождаше между сензациите, докато не започна несвързано да се моли за още.
Преглътнах. Европейските вампири очевидно не следваха приложения метод на Сената за извличането на кръвни молекули през кожата или въздуха. Може би заради ерата, или може би следваха различни правила. Вампирите на Тони се бяха хранили на публично място достатъчно пъти, че да смятам, че вече не ми прави впечатление, но техните действия бяха далеч по-основни, без сензациите. Ако можех да избирам, щях да избера тяхната жестока бруталност. Предпочитам да знам, че смъртта наближава, да виждам врагът такъв, какъвто беше, вместо да го посрещам като свой любовник.
Вампирът беше пъхнал ръката си под плата и секунда по-късно, момичето стенеше от удоволствие. Но той не гледаше нея; очите му бяха заключени върху брюнетката, те разменяха толкова горещ погледи, колкото да изгориш. Храненето беше интимно действие за вампирите и те никога не споделяха тяло просто така. Момичето очевидно присъстваше, но за нея изобщо не им пукаше. Бедрата й се вдигнаха нагоре, придружени от достатъчно силен стон, че да спечели погледите на няколко случайни минувачи.
Шокът ме заля, извличайки ме от шемета, и отместих поглед. Зачудих се дали момичето осъзнаваше, че беше просто тръбопровод за страстта им. Зачудих се дали би посрещнала смъртта с усмивка или пък пресушаването на закуските се приемаше за лош вкус. Най-много се чудех дали по този начин ме виждаше Мирча. Просто един тръбопровод — в моя случай, за мощ.