Безбожникът [bg]

— И?

Касандра седна на пейката до Теламон. Вратарят изгледа кръглото лице с високи скули на тази странна силна жена — устните й бяха създадени за целувки, но очите й напомняха за онази свирепа котка, която ловува из високата трева на двора.

— Не можех да му помогна — промърмори старецът. — Не исках неприятности. Но Леонид и другарите му започнаха да търсят, а после персите се върнаха. Аз избягах. Шест дни по-късно се върнах в къщата. Леонид и другарите му ги нямаше. Бяха оставили храна, части от брони, дрехи. Персите бяха разбили една врата и строшили няколко капаци. Направих малко поправки и се върнах към предишния си живот. Мислех, че никога повече няма да видя Леонид. С къщата се върнахме към спокойната си дрямка под слънцето. Един търговец я купи, но жена му се почувства зле тук и не я хареса, затова се изнесоха след няколко седмици. Отново избухна война, персите избягаха и Леонид се върна. Този път с още двама. Разпитвах го какво е станало, но той само ме погледна с ъгълчето на окото си, както често правеше. Леонид беше избухлив, особено когато пиеше. Охо, казах си, колкото по-малко знам, толкова по-добре.

— Леонид споменавал ли е отново съкровището?

— Не, никога. Върна се тук, сякаш това беше родният му дом. После беше много зает.

— Какво искаш да кажеш?

— Понякога се връщаше в лагера, защото с другарите си имаха задължения. Но когато можеха, излизаха в градината. Или поне Леонид. Чувах другите двама да се щурат из стаите.

— Сами ли са?

— О, не. Имат прислужница, една от онези жени, които следват войската. Как ли й беше името? А, да, Харна. Тя се грижи за тях, пере и ги глади, не е и лоша готвачка.

— Значи Леонид не е открил съкровището първия път?

Вратарят се загледа в чашата си.

— Не съм сигурен. Виждаш ли, господарю, понякога подслушвах разговорите им. Един от другарите на Леонид, командир от Самос, изглежда имаше някаква власт над него. Подозирам, че беше свързано с онези, които бяха тук с Леонид последния път.

— Знаеш ли, че всички са били убити? — попита Теламон. — Или поне са изчезнали.

— Да, Леонид ми каза.

— Спомена ли за някакви разговори? — намеси се Касандра.

— О, просто откъслеци. Командирът от Самос попита Леонид нещо като „Другите не ти ли помогнаха да търсиш?“ — той поклати глава. — Не можах да чуя отговора на Леонид.

— Значи тези двама командири — Теламон понижи глас — се държаха, сякаш знаят за съкровището? И за предишното посещение на Леонид?

— Да, такова е моето впечатление — вратарят се почеса по главата. — Но не забравяй, господарю, — той посочи към къщичката си, — че това е моят дом. Ям, пия и спя там, затова знам много малко. Понякога ходя на пазара — той примигна. — Може и да съм стар — той се усмихна, — но нямам жена, а една дебела проститутка, която е винаги под ръка.