![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Мъжът се намръщи отвратено и отпусна ръце.
— Както виждаш, моите крайници са непокътнати. Губиш времето си.
Кикот, сух като пепел.
— Сега наистина се самозаблуждаваш. Или се опитваш да ме измамиш. Ти най-добре от всички знаеш колко маловажен и изкуствен е външният вид.
Мъжът погледна към високите хребети. Нищо не помръдваше. Възможно ли бе това създание да се опитва да го забави? Нима чакаше подкрепления? Защо Окования бе избрал да се свърже с него точно тук и сега?
— Уверявам те, че сме съвсем сами. Имаме цялото време на света, за да обсъдим общите си интереси.
Мъжът изгледа трупа.
— Как можеш да си сигурен в това… тук?
Смехът изригна от гърлото на трупа в облак от прах.
— О, да. Несъмнено. Благодарение на влиянието на един от моите представители. Което ми напомня. Ти, господине, имаш всички качества да се присъединиш към моя Дом. Ако сегашните позиции не те интересуват, може би ще изковем нова. Нова карта, създадена за теб и само за теб. Представяш ли си? Какво неповторимо постижение.
— Правено е и преди.
Трупът замръзна на място, което мъжът възприе като признак на раздразнение.
— Не бъди толкова невъзпитан. Не ти отива. Хайде. Бъди разумен. Не може да си мислиш, че ще успееш да надвиеш силите, които в момента се събират срещу Трона? Не опропастявай ненужно живота си.
— Кажи ми повече за тези сили.
Съществото размаха дъвкан пръст, изяден до кокалчето.
— Хайде, хайде. Още не сме се договорили. И като че ли няма да се договорим. — То отпусна ръка, а разядената усмивка стана още по-широка. — Жалко. Отказваш да се вразумиш, но той със сигурност ще го направи…
Трупът отново се разсмя. Мъжът изръмжа и го изрита. Костите се разхвърчаха на всички страни, а присъствието, което ги бе съживило, изчезна.
Известно време фигурата в дрипите стоеше неподвижно и слушаше безжизнения вятър. Не, реши той. Никой не можеше да го лиши от отмъщението му — дори самият Окован. Но той нямаше да приеме, нали? Не, познаваше го твърде добре. Двамата с него си приличаха много. Нито единият нямаше да позволи да го разсеят, докато не настъпи последният час за другия и последният нож не бъде забит. И хубавото на чакането бе това, че накрая оня мръсник, Качулката, щеше да дойде при него.
Малко преди обяд, когато Пътника и неколцина селяни отидоха да търсят дърво за мачтата, Ереко излезе от колибата. Би предпочел да отиде, докато мъжът спи, но не искаше да прави това през нощта — само някой глупак би предизвикал съдбата по този начин. Скромната рибарска колиба се намираше съвсем близо до ръба на малкото заливче. Наблизо някакъв мъж поправяше лодката си, издърпана на пясъка. Старица седеше пред вратата на колибата и кърпеше дреха. Тя вдигна глава към него и в очите й нямаше никакъв страх — това бе първият знак.
— Казаха ми, че тук живее Талант.
Старицата кимна и остави дрехата настрани. Протегна ноктестата си ръка. Ереко сложи сребърна монета в твърдата й длан.
Тя не се изненада, а просто прибра монетата в широкия колан на кръста си. Това беше вторият знак.
— Храт! — извика тя. Гласът й беше рязък и писклив като на чайка. — Храт!
Малко момче, което Ереко бе забелязал по-рано да си играе сред черните, покрити с водорасли камъни на брега, дотича при тях. Старицата взе ръката му.
— Картите, Храт — рече тя и го побутна.
Ереко веднага забеляза следите на Таланта по гладкото лице на момчето. Изглеждаше на около десет години, все още далече от първите признаци на възмъжаване. Още един силен знак. Зачуди се откога съдбите предяха нишките си в очакване на тази среща. Беше минало много време от последния път, когато се бе осмелил на това. При него гадаенето обикновено беше опасно. При Пътника беше смъртоносно.
Ереко се приведе и седна с прегънати крака на пръстения под на колибата. Старицата подклаждаше огъня в срещуположния край на стаята, докато момчето разчистваше пода. То вдигна картите пред лицето си. Ереко веднага почувства влажния мраз, който лъхаше от тях. Друг силен знак.
Известно време момчето подържа колодата, след което започна да поставя картите на земята, разделяйки пръстения под на четири. Стара подредба. Ереко бе чувал, че тя не е особено популярна в градовете, защото зачитала твърде много влиянията на Домовете и Талантите се оплаквали. Когато момчето започна да говори, гласът му стресна Ереко, защото беше уверен и изпълнен с опит.