Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Какво означава това? — попита Анастериан Сънстрайдър.

Той и членовете на Съвета на Силвърмуун обсъждаха нещо с тих, сериозен глас, когато Алериа нахлу при тях, без да бъде представена или поканена. Неколцина висши елфи скочиха на крака, изненадани от присъствието й, но Алериа ги пренебрегна. Тя се фокусира изцяло върху Анастериан.

Висшият елф беше стар, стар дори за елф, с коса, която отдавна бе побеляла, и кожа — тънка като пергамент и набръчкана като старо дърво. Той не бе просто слаб, а крехък, но сините му очи бяха все още пронизващи, а гласът му — макар и тънък, все още звучеше авторитетно. Алериа инстинктивно се сви от гневния му поглед, но бързо си спомни защо е тук и се изправи.

— Аз съм Алериа Уиндранър — заяви тя, макар че повечето от присъстващите я познаваха. — Бях отвъд границите ни и се бих на страната на човеците във войната им. И се върнах, за да ви донеса новини, които са лоши не само за тях, но и за всички нас.

Тя се намръщи и огледа всички мъже и жени пред себе си.

— Ордата, за която ни предупреждаваха човеците, е истинска, огромна и мощна. По-голямата част от нея са орки, но има и други същества. Включително горските тролове.

Последните й думи събудиха реакции, възклицания и гневно мърморене. Никой от висшите елфи не бе виждал орки. Тя също ги видя за пръв път, когато се изправи срещу тях в Хилсбрад, но всички познаваха троловете. Някои от присъстващите, включително самият Анастериан, дори бяха участвали в древните големи Тролови войни, около четири хиляди години след основаването на Куел’Талас.

— Твърдиш, че троловете са част от Ордата — заяви високо един лорд. — Но защо това трябва да ни засяга? Нека да следват тези странни същества, за които говориш, и дано продължат по пътя си далеч от тук. Може би хората дори ще ни направят услуга и ще ги избият вместо нас!