Бавачката на ангели [bg]

– Къде, по дяволите, беше сутринта? – попита Патрик, влизайки в стаята на Йоста. – Исках да отидем да говорим с Йон Холм.

Йоста вдигна поглед.

– Аника не ти ли каза? Бях при зъболекаря.

– Зъболекаря? – повтори Патрик, след което седна на стола и погледна Йоста изпитателно. – Надявам се, нямаш кариеси?

– Не. Нямам.

– Как върви със списъка?

Патрик гледаше към купчината документи пред Йоста.

– Това тук са актуалните адреси на повечето от учениците.

– Много бързо.

– Лични номера – каза Йоста и посочи стария списък с имена. – Трябва да се мисли, нали знаеш – добави той и подаде един лист на Патрик. – Как мина при водача на нацистите, между другото?

– Той вероятно сериозно би възразил срещу такова описание – каза Патрик и започна да преглежда списъка.

– Да, но си е така. Вече не си бръснат главите, но са си същите типове. Мелберг добре ли се държа?

– Ти как мислиш? – каза Патрик и остави списъка в скута си. – Може да се каже, че полицията от Танум не се представи в най-добрата си светлина.

– Поне научихте ли нещо ново?

Патрик поклати глава.

– Не много. Йон Холм не знае нищо за станалото. В училището не е имало случки, които биха могли да обяснят изчезването. Холм спомена единствено напрежението между групата тийнейджъри и строгия директор, за което и сами можехме да се досетим.

– А получи ли някакво съобщение от Турбьорн? – попита Йоста.

– Не. Той обеща да побърза, но тъй като не разполагаме с пресен труп, няма как да ни дадат приоритет. Освен това случаят е с изтекла давност, дори и да се окаже, че семейството е било убито.

– Но анализът на кръвта може да е от значение за разследването ни. Забрави ли, че някой опита да подпали Ева и Мортен преди няколко дни? Нали ти най-убедено твърдеше, че пожарът трябва да е свързан с изчезването? Помисли ли за Ева? Тя няма ли право да знае какво се е случило със семейството ѝ?

Патрик вдигна ръце отбранително.

– Знам, знам. Но до момента не съм попаднал на нищо интересно около старото разследване и ситуацията ми изглежда малко безнадеждна.

– В доклада за пожара нямаше ли нещо, за което да се хванем?

– Не. Обикновен бензин, запален с обикновена клечка кибрит. Нищо по-конкретно.

– Значи, трябва да подхванем някоя друга нишка – каза Йоста и се обърна, кимвайки към една снимка, окачена на стената. – Мисля, че трябва да притиснем момчетата. Знаят повече, отколкото казват.

Патрик се изправи и отиде да разгледа снимката на петте момчета.

– Сигурно имаш право. Видях в списъка, че смяташ да започнем с Леон Кройц, така че защо да не отидем да говорим с него още сега?

– За жалост, не знам къде се намира. Мобилният му е изключен, а в хотела казват, че той и съпругата му са напуснали. Вероятно се нанасят в новата си къща. Да изчакаме ли до утре, когато ще можем да поговорим на спокойствие?

– Добре, така ще направим. В такъв случай можем да пробваме със Севастиан Монсон и Юсеф Майер. Те все още живеят тук.