Целувката на змията [bg]

Фрея наблюдаваше всичко това, Килиан беше сложил ръка на кръста й и тя се облегна на гърдите му. Чувстваше облекчение. Семейството беше цяло и не трябваше да носи бремето от тайното завръщане на брат си. Всички, които обичаше, бяха там. Точно така си го представяше, с изключение на геройството на Мат, разбира се. Вече всичко щеше да бъде наред. Със сигурност баща й щеше да намери начин да им помогне. Навиеха ли се за нещо Джоана и Ингрид, не се спираха, докато не го постигнат.

Беше решила, че е готова да направи магия на Килиан, за да разбере истината за случилото се с моста. Какво като е опасно? Не я интересуваше. Трябваше й само още една съставка, за която й беше нужна помощ от Джоана — капка смола от дърво от Преддверието. Щеше да убеди Джоана да й я донесе, дори да се налагаше да излъже. Трябваше да докаже, че Килиане невинен.

Дори и вината да е на Фреди, не понесе ли той достатъчно наказание? Можеха да отидат при Съвета и да пледират за него. Щяха да го обсъдят семейно, веднага щом Мат си тръгнеше, но нямаше да разкрие плановете си за магията пред никого.

Фреди хвърляше недоверчиви погледи към Килиан, сякаш годеникът на Фрея ще го хване за гърлото всеки миг. От своя страна Мат имаше вид на човек, който няма търпение да арестува някого.

Чу се изскърцване на врата от горния етаж и Ингрид извика:

— О, не, Оскар се измъкна!

Мат се обърна към нея.

— Кой е Оскар?

Ингрид поклати глава.

— О, никой, домашния ни любимец — отговори нервно тя, придвижвайки се към стълбището, за да пресрещне любимците. Но по стълбите се чу трополене на крака, елфите минаха покрай нея и нахлуха в стаята. Най-отпред беше Келда с кожената маска и високо вдигнат пръст.

— Маската ми! — извика Фрея — Къде ли не я търсих!

— Това е той! Това е той! — крещеше Келда — Чухме гласа му!

— Не трябва да сте тук! — скара им се Ингрид, която стоеше между елфите и Мат с разперени ръце, сякаш за да ги скрие от него.

Джоана се изправи и извика:

— Какво правят тези същества в къщата ми! Елфи! Те давят малките деца и ги ядат! — изкрещя тя — Изведете ги оттук незабавно!

Норман се изправи, хвана Джоана за раменете и започна да шепти в ухото й:

— Успокой се, мила. Това е само мит, който да предпазва малките богове да отиват в други светове — той не искаше смъртните в стаята да го чуят.

— Той е! — крещяха в хор елфите.

Ингрид се обърна към тях. Бяха мръсни, с почернели лица от прекарания навън ден.