Целувката на змията [bg]

Тя присви очи към брат си и той отново въздъхна.

— Да пием за семейството! И добре дошъл, Матю Нобъл — каза Норман.

Отвориха се още бутилки шампанско, пяна се лееше от чашите.

— Аз не искам, благодаря — каза Мат, изнервен и объркан. — Главата ме боли. Съжалявам. Не се чувствам добре. Мисля, че трябва да тръгвам. Радвам се, че се запознахме — изправи се, изглеждаше замаян и Ингрид му помогна да стигне до вратата. Знаеше, че само силата на магията й го спира да изрече това, което искаше да каже и че се чувстваше зле, защото се бореше със заклинанието. Почувства се ужасно, че беше ползвала магията си върху него и й се искаше да имаше друг начин да запази хармонията на вечерта.

Срещу тях Фрея и Килиан водеха страничен разговор полугласно.

— Трябва да ти призная, че планирах да направя много опасна магия, за да стигна до истината. Отидох при Жан-Батист и той ми даде рецепта и заклинание, с които да върна паметта ти. Не е от нашия тип магии. Добре, че не ми се наложи да я приложа.

Килиан се втренчи в нея невярващо.

— Обещай ми, че никога повече няма да го повториш! Никога, никога не прибягвай до тези неща нито от мое име, нито от чието и да е — той погали врата й. — Какво си мислеше? Няма начин да се избяга от справедливостта дори измежду нашия вид. Този вид магия може да се обърне срещу нас.

Норман долови част от разговора, свикнал с преподаването в аудитория на стотици студенти.

— Фрея, какво имаш предвид под „опасна магия“?

Джоана, която се умилкваше около Фреди, замръзна.

— Фрея! — извика тя.

Ингрид се върна в стаята след бързото и разсеяно сбогуване с Мат, за да навакса с разговора. Беше размислила за омагьосването му и й се искаше да не беше така, но беше доволна, че никой не забеляза неразположението му.

— Черна магия! Ти луда ли си? — смъмри тя Фрея.

— О, не. Някой загази! — каза Свен.

Елфите се засмяха.

— Не е смешно! — каза Ингрид.

Фрея пооправи косата си и дръпна бюстието на роклята си.

— Е, не съм го направила, нали така? Жан-Батист ме предупреди, но ми даде рецептата, все пак ми е кръстник.

— Жан-Батист има слабост към хубави момичета. Би ти дал всичко, което поискаш, стига да му се усмихнеш. Разбира се, че ти е дал рецептата, Фрея! — каза Джоана.

— Но, но… — протестираше Фрея. Килиан погали голите й рамене и тя целуна ръката му.

Ингрид скръсти ръце, след което усети мек уют в краката си, погледна надолу и видя дебело малко прасенце, сгушено в тях.

— Гълин-бърсти! — възкликна тя, наричайки любимецът на Фреди с древното му име. — Така се радвам да те видя! Да, да! Мина толкова много време! — погъделичка го под брадичката и той изквича щастливо.

Междувременно Норман и Джоана разпитваха децата си за случилото се с елфите и завръщането на Фреди. Момичетата чувстваха облекчение, след като всичко се разкри и сега можеха семейно да направят план. Трябваше да разберат кой беше поръчал на елфите да откраднат тризъбеца на Фреди. И който и да е бил, е виновен за разрушаването на Бофрир. Беше се превърнал в най-могъщият бог в Деветте свята. Дори вече беше използвал силата си, за да изкара Фреди виновен. Щом откриеха самоличността на престъпника, можеха да отидат при Белия съвет и да освободят Фреди и Килиан завинаги. Разбира се и Локи щеше да бъде помилван, но сега никой не мислеше за това.