Целувката на змията [bg]

Глава четирийсет и четвърта

Бих ли те лъгала?

Хъдсън и Ингрид бяха в обедна почивка в задния офис на библиотеката, а много бременната Табита и новата стажантка работеха в библиотеката. Жанин Мейс беше посещавала вечерните занятия в близкия университет и бе успяла да завърши „Творческо писане“. Беше по-млада версия на Табита, с дълга коса, дълга пола и сладко и небрежно поведение. Харесваха Жанин, въпреки че тя настоятелно ги караше да четат ръкописите й.

Ингрид и Хъдсън си наваксваха. Той беше заминал, за да посети родителите на Скот в Маями за Деня на благодарността. Това беше и последният ултиматум. Скот казал на Хъдсън, че иска да прекара Коледа със семейството му. Хъдсън трябваше да се примири или Скот щеше да си тръгне. Настоявал, че е време да се разкрие, колкото и неудобства да му струва това.

— Ще го направиш ли? — попита Ингрид.

Хъдсън се усмихна бавно и Ингрид забеляза перлените му зъби, също толкова бели, като тези на Мат.

— Нямам избор. Скот е прав. Време е да порасна. Щом ти можеш да кажеш на приятеля си, че си девствена и аз мога да кажа на родителите си, че съм гей. Даваш ми кураж, момиче.

Ингрид се усмихна.

— Радвам се, че ти помагам — въздъхна тя.

— Какво се е случило? — попита Хъдсън. Тя поклати глава — можеш да ми кажеш — килна главата си към нея.

Тези думи от приятеля й бяха достатъчни, за да я убедят. Тя му разказа почти всичко за изминалата седмица, с изключение на малкото необясними неща. Накратко, тя не се беше чувала с Мат от празника, след който на следващата сутрин в дома на Джоана се бяха появили двама полицаи, които арестували Фреди, за да го разпитат относно обирите. Нейният брат, завърнал се от дълго пътуване в чужбина. Не спомена за заповедта за претърсване на къщата им заради укриваните на тавана на майка й нелегални емигранти. Обърнали всичко с главата надолу, но не намерили „нарушителите на реда“.