Целувката на змията [bg]

Глава четирийсет и втора

Блудният син

Слънцето залязваше. Във всички стаи светлините бяха изгасени, огънят бумтеше и всички свещи бяха запалени, осигурявайки интимна старовремска атмосфера в къщата. Към Фрея започнаха да се леят възторжени похвали за вечерята, както се лееха шампанското и виното. Явно посещението на Харолд беше останало в миналото.

В последния момент Ингрид реши, че трябва да настани родителите си в двата противоположни края на масата. Фрея и Килиан седнаха един до друг, а тя и Мат — срещу тях. Всеки път, когато Мат погалеше бедрото или коляното й, лицето й пламваше и тя беше благодарна за оскъдното осветление. И все пак усещането й допадаше. Беше успяла веднъж да стисне ръката му под масата, докато разговаряха. Шампанското я беше омаяло.

След въпроса на Норман „Вие двамата как се запознахте?“, Мат забавлява всички с историята за скованото ухажване на красивата библиотекарка. Всички се смяха. Ингрид не искаше да го прекъсва и да се намесва и не сподели, че не беше осъзнала колко много го харесва, докато не беше започнал да се среща с Кейтлин.

Колко непостоянна е била! Но това са дните, когато е повярвала в избягването на любовната мъка. Не успя да се сдържи и разказа своята гледна точка за историята.

— Постоянно му препоръчвах ужасно дълги книги. Заглавия от онзи местен автор, който все ги пише над осемстотин страници. Пише добре и трябва да бъде прочетен, само да не беше такъв графоман. Може би тогава книгите му биха пожънали успех. И тези четения, които прави с пистолет, идват в повече.

— О, говориш за Дж. Дж. Рамси Бейкър — намеси се Фрея. — Боя се, че горкият човек е по-склонен да се напие до смърт, отколкото да се простреля. Редовен посетител в бара е, неудачник е, винаги говори за стария си приятел от колежа, който изрязвал статиите за него от „Ню Йорк Таймс“.

Мат се изкашля.

— Трябва да кажа, че „Слоновете на дъщерята на обущаря“, последната на Бейкър, не беше лоша. Имаше брилянтни страници, толкова откровени, но стоте страници за косата на главния герой ми дойдоха в повече.

Всички се засмяха. Последва кратка пауза, Фрея се наведе към Килиан и започна да го целува, докато останалите се стараеха да не им обръщат внимание.

Вратата на задната тераса внезапно се отвори и всички подскочиха, с изключение на Мат, който мигновено се изправи от мястото си. Даде знак всички да останат седнали и да бъдат тихи. Подът в дневната изпука. В къщата със сигурност имаше някой. Мат се наведе и повдигна крачола на панталона си. На глезена му беше прикрепен кобур. Всички гледаха към Ингрид въпросително. Тя ги изгледа на свой ред и сви рамене, сякаш казваше: „Нека му угодим.“ Ако някой беше влязъл с взлом, всеки от тях можеше да каже заклинание и да усмири нарушителя мигновено.