Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
— За кого говорите? — попита Ингрид объркано.
— Това е той! Той е! — казаха те и сочеха към камината и дивана, където стояха Фреди и Килиан. Беше невъзможно да се разбере кого точно сочеха.
Глава четирийсет и трета
Семейни работи
— Кой? Какво? — попита Ингрид.
Вал мина отпред.
— От него откраднахме тризъбеца! Внезапно си спомнихме тази част, щом го чухме. Не той ни е прокудил. Грешахме. Бяхме объркани. Друг ни накара да го от-от-от…
— Откраднете? — попита Ингрид.
Вал поклати глава.
— Да, да откраднем тризъбеца.
Свен се изкашля, сложи ръка около Вал и добави:
— Ерда, веднага щом го чухме, разбрахме, че е той. Този, когото видяхме до кофите за боклук. Откраднахме му тризъбеца. Но не той ни изхвърли от дома ни.
— За какво говорят, Ингрид? — попита Мат — Коя е Ерда? Това ли са бездомните хлапета, които те нападнаха? Нали ми каза, че си ги качила на автобуса!
— Бездомни хлапета? — повдигна вежда Фрея — Те не са деца. Те са елфи.
Ингрид се изнерви.
— Ще обясня по-късно, може ли? — каза тя на Мат, прошепвайки заклинание, за да подсили магията за хармония.
— Добре — каза Мат и почеса брадичката си с палец.
Ингрид се обърна към елфите.
— Първо, бихте ли ми показали кого точно имате предвид? — Ниф, чиято коса беше събрана на върха на главата й, с акцент към ушите, се приближи до Фреди и дръпна пуловера му.
— Него. Откраднахме тризъбеца от него. Някой ни накара да го направим. Но не знаем защо. Бяхме заплашени… май не си спомням — погледна нагоре към Фреди. — Съжалявам, нямаме нищо против теб, някой ни накара да го сторим.
— Най-накрая — каза той с усмивка, защото твърденията на елфите доказваха, че е бил натопен. Някой ги беше принудил да откраднат тризъбеца и този някой също беше в стаята.
Ниф все още висеше на пуловера му и гледаше към него с влюбена усмивка, когато Фреди се завъртя и посочи Килиан.
— Той ли ви накара да откраднете тризъбеца ми?
— Какъв тризъбец? — попита Мат, но никой не му обърна внимание.
Елфите гледаха Килиан, енергично клатеха глава за „не“ и започнаха да говорят в един глас.
— Никога не сме го виждали преди — каза Вал.
— Кой е той? — попита подозрително Свен.
— Аз съм Килиан — каза той с усмивка, очевидно развеселен от елфите.
— Килиан не ни е карал да го направим — потвърди Ниф. — Беше по-голям мъж — описа с ръце някой по-широк и висок и другите елфи се съгласиха.
Фрея беше развълнувана. Килиан и брат й бяха невинни. Прегърна мъжа си.
— Знаех си! — обърна се към близнака си — Виждаш ли, Фреди! Не си бил прав! Казах ти!
Фреди изглеждаше объркан.
— Сигурни ли сте? — попита елфите — Сигурни ли сте, че това не е той?
Те поклатиха глави.
— Не, не е той, не е той.
Фреди потърка очите си. Отиде до Килиан и хвана рамото му.
— Съжалявам. Вината е моя. Бях в Необятното твърде дълго.
— Всичко е наред — каза Килиан — Не го мисли.
Да не го мисли! Фрея се изнерви. Беше на косъм да не се скара на брат си за всичко, на което я беше подложил. Но се поведе по Килиан. В него нямаше гняв и тя трябваше да го уважи. Освен това, дори елфите да се закълнат, че не Килиан им е заръчал да откраднат тризъбеца, нямаше обяснение за знака на гърба му. Никой от тях нямаше да бъде в безопасност, докато не откриеха кой стои зад този заговор.
Ингрид разпитваше елфите за вида на въпросния човек, но всичко, което можеха да й кажат беше, че е твърде сложно за описание. Главите ги заболяха. Обещаха й, че щом го видят, ще разберат, както бяха разбрали и с Фреди. Щели да отидат при нея с информация така, както бяха направили и сега.
— Справихте се добре — каза Ингрид и погали Келда по главата.
Ингрид знаеше, че е най-добре отново да седнат около масата и беше нетърпелива да ги събере, включително и елфите, които бяха толкова мънички, че щяха да си намерят места, щом Джоана предложеше да вади десерта. Ингрид осъзна, че ритуалът, който беше направила при подреждането на масата, я беше превърнала в безопасна зона. Това беше най-доброто място Мат да възприеме присъствието на елфите без въпроси. Докато всички бяха на масата имаше хармония, но станеше ли някой, следваше хаос. Сподели тайната с Фрея и двете бързо изчистиха масата и донесоха чиниите с десерти, пайове, сладолед, бита сметана, за да седнат всички отново.
— На този Ден на благодарността има много за празнуване — съобщи Джоана от челното място.
Фреди седна до майка си и усмивката му засия.
— И така, срещнах едно невероятно мо… — Джоана сложи пръст на устните му.