Целувката на змията [bg]

С щракване на пръстите й по чиниите се появиха елегантни табелки с имената на гостите и Ингрид подреди родителите си един до друг, за да се позабавлява. Сложи Килиан и Фрея на противоположните краища на масата, макар че едва ли щеше да им хареса да не се докосват постоянно, но нямаше друг начин. Тя и Мат все още не бяха толкова близки, че да не седнат те на тези места.

Беше сгънала червени платнени салфетки в любовен възел върху всяка чиния, с добавено количество магия във всяка гънка. Беше извършила бърза церемония, с която молеше за хармонична вечер. Подреди свещите по три. Джоана отговаряше за цветята, ниски есенни букети от физалис, тъмно лилави и бели кали, червен амарилис, плодове от жълт кантарион и зелени листа. Ингрид беше омагьосала букетите с магическата си пръчка и ароматът им щеше да предизвиква мир и любов. За разлика от други пъти, това щеше да бъде истинска семейна празнична вечеря и Ингрид се вълнуваше. Сутринта беше говорила надълго с елфите, за да ги помоли да бъдат навън целия следобед и вечерта. Всички домашни любимци бяха нахранени и спяха на тавана. Чувстваше се елегантна с перленото си колие и черната рокля с червено коланче, която Мат много харесваше, с копринено бельо и черни кадифени обувки.

— Имаш среща? — Норман попита Ингрид, която инстинктивно се изчерви.

— Татко! Моля те, не го стряскай. Той е умен, ще го харесаш.

Килиан пусна кубчета лед в чашата си.

— Мога да потвърдя. Напоследък детектив Нобъл е много благосклонен и отменя глобите ми за паркиране.

Ингрид се засмя. Беше замаяна, балончетата от шампанското си казваха думата.

— Нима? Явно иска пропуск за това семейство — намигна му, което не беше обичайно за Ингрид, но сега просто го направи.

— О, той е прекрасно момче, дори ни изпрати цветя, за да се извини за разпитите през лятото. — Джоана огледа одобрително дъщеря си и се отдалечи, поклащайки се с изписано на лицето й удоволствие.

Ингрид се изчерви, Норман постави ръка около раменете й и я целуна по челото, което накара Ингрид да се сгуши в себе си. Не харесваше цялото това внимание и приличаше на засрамена тийнейджърка.

— Ще видим дали е достатъчно добър за Ингрид — каза Норман.

— Татко! — изръмжа Ингрид.

На вратата се звънна.

— Сигурно търсят теб — погали ръката й Норман.

— О! — каза нервно Ингрид.

— Изглеждаш страхотно — каза Килиан — Не се притеснявай.

Грешала е относно Килиан, мислеше си Ингрид, докато бързаше към кухнята. Толкова много е грешала. Мислеше го за едно от онези лоши момчета, наперени изкуствени. Но вече виждаше, че е нещо повече от красива външност. Беше разумен, чувствителен, многопластов. Виждаше колко много обича сестра й; улавяше замечтания му поглед, защото и тя самата преживяваше същото.

Профуча през кухнята.

— Не искам да помагам, само минавам от тук! — извика тя.

Фрея я погледна през отворената врата на фурната с ръка в омазнената кухненска ръкавица.

— Не се притеснявай, секси. След малко приключвам и се качвам да се преоблека.

Ингрид стоеше пред входната врата. Сестра й я нарече „секси“. Наистина ли? Подръпна роклята си, преметна косата си на едно рамо и нагласи перлената си огърлица. Изкашля се, за да прочисти гърлото си и отвори широко вратата.

Човекът на входа не беше Мат. Беше висок възрастен господин с прошарена коса, спретнат с вълнено палто и костюм от три части. В ръцете си държеше букет. Погледна я и протегна ръка към нея.

— Здравей, аз съм Харолд — каза той с мек, приятен глас.

Тя се здрависа с него.

— Ингрид.

— А! Знам точно коя си! — отвърна той с наслада в гласа.

През Ингрид премина странно чувство, като виене на свят, пропадане… Сякаш й се гадеше. Къде е Мат? Нищо не можеше да се е случило в участъка точно в Деня на благодарността. Това беше ден с ниска престъпност, нали? Мат беше старши детектив и си беше взел следобеда, за което я беше информирал с есемес. И кой беше този мъж?

Харолд се изкашля.

— Джоана ме покани — каза той.

— О, разбира се. Къде ми е възпитанието! Толкова се радвам да се запознаем! — отговори Ингрид, мислейки, че това е някой гей-приятел на майка й. Всяко момиче си имаше по един такъв, защо не и Джоана?

Харолд кимна, а Ингрид излезе навън и затвори вратата зад себе си. Поведе го надолу по стълбите, за да го въведе в къщата от другия вход и към стаята, в която чакаха всички. Разсеяно погледна към улицата, докато вървяха.