![Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/7/celuvkata-na-zmiyata-bg-download.jpg)
Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
Взели отпечатъци от Фреди, но в системата им нямало съвпадение. След това се появил изтупан адвокат от Ню Йорк, който просто им заявил: „Приключихте с клиента ми“. Полицаите моментално освободили Фреди, но с предупреждението, че ще го държат под око, защото той оставал основният заподозрян за кражбите в града им. Фреди опита да им обясни, че няма представа, кой е извикал адвокат, но Ингрид усещаше, че брат й крие нещо. Но не това беше най-важното. Фреди й каза, че през цялото това време Мат е стоял на бюрото си и наблюдавал случващото се така, сякаш тайно го е дирижирал.
— Знаеш ли какво мисля, Ингрид?
Тя поклати глава.
— Трябва да му се обадиш и да го попиташ какво става. Направи го веднага или няма да спра да ти мрънкам.
— Но…
— Но какво? Понеже си момиче, не трябва да го търсиш ли? Моля те! По-умна си. Притисни го. Неприемливо е да не ти се обади дори само за да ти благодари за вечерята. Грубиянско е. Да не споменавам, че е изпратил полиция в дома ти! — Хъдсън прокара език по зъбите си — Толкова искаше тази връзка, но сега не съм сигурен… — взе чашите им за кафе и опаковките от сладкиши и тръгна към вратата. Обърна се към нея. — Обади му се, Ингрид! Направи го сега!
— Ама, че шеф се извъди! — каза тя и само дето не скръцна със зъби. Но знаеше, че Хъдсън има право.
След като целенасочено отлагаше обаждането си, оправдавайки се с работа, Ингрид се върна на бюрото си и се загледа в телефона, сякаш беше бомба. Пресегна се към него, но бързо отдръпна ръката си, за да приглади косата си. Най-накрая се взе в ръце, седна на стола, постави слушалката между рамото и бузата си и набра телефона на Мат.
Той вдигна моментално. Тишина. Ингрид изчака. Нищо.
— Мат?
Той се изкашля.
— Да, Ингрид — каза той безцеремонно. — Какво става?
— Исках да се обадя и да проверя… как си — започна тя неуверено. — Не съм те виждала след Деня на благодарността.
Последва дълга пауза, която Мат наруши пръв.
— Излъга ме — каза той тихо. — Каза ми, че си качила децата на автобуса.
— Зная, съжалявам… Но има много неща, които трябва да разбереш за семейството ми — каза тя — Първо, те не са деца, Мат… те са елфи. Магически същества от друг свят…
Друга дълга пауза.
— Ингрид, такива неща не съществуват. Остава да ми кажеш, че си вещица.
— Но аз съм вещица — изкрещя тя. — Не съм на трийсет и две, много по-стара съм… Нямаш представа. И мога да ти го докажа! Омагьосах те, за да не се разстроиш от случилото се на вечерята… Главоболието ти…
— Стига глупости! — каза той. — Винаги ме боли глава от червено вино. Съжалявам за брат ти, но истината е, че в града има неразрешени случаи на грабежи.
— Фреди? Никога не би направил такова нещо! Нямаш право да го замесваш.
— Беше облечен като крадец.
— Просто… съвпадение.
— В моята сфера на работа не съществува такова нещо — каза той строго.
Което означаваше, че разумът му не допускаше съществуването и на вещици, магьосници и елфи. Ингрид усети, че сърцето й е разбито.
— Доверих ти се. Каза, че децата са си тръгнали. Не само, че не са, ами и живеят в къщата ти. На тавана.
Ингрид не знаеше как да му отговори. Капчица пот се плъзна от мишницата по ръката й — така неприятна, като малък студен червей. Беше ужасно. Без да мисли, Ингрид изстреля.
— И ти ме излъга, Мат. Зная, че се срещаш с друга.
— Виждам се с някого? Какво имаш предвид?
— Малко парченце хартия изпадна от бележника ти, когато бяхме на вечеря. На него пишеше „Маги“ и имаше телефонен номер под името. А в твоята къща остави телефона си и видях, че последният проведен разговор е с Маги. Може да съм… неопитна… но не съм наивна — беше си скалъпила някои неща, но звучеше правдоподобно, поне съществената част: беше видяла листчето, а телефонът прерови набързо. Наистина с Маги беше последният му разговор.
— Божичко, Ингрид! Не знаеш какви ги говориш!
— Ти не знаеш какви ги говориш, Мат!
Останаха безмълвни. Тя чуваше дишането му. Връзката между тях беше на път да изчезне.
— Добре! — каза той.
— Добре! — сопна се тя.
— Знаеш ли, май няма да ни се получи…
— Предполагам. Сбогом!
Той нямаше какво да добави затова и двамата затвориха. Ингрид отново се втренчи в телефона. Беше повече ядосана, отколкото наранена. По-точно, беше направо бясна.